8.1 - ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

"ПРОФ. Л. АНДРЕЙЧИН"

София, ул. "Шипченски проход №52, бл. 17


Тема 8.1.1. AКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ИСТОРИЯТА НА КНИЖОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (Х ДО ХІХ ВЕК)

CURRENT PROBLEMS OF HISTORY OF BULGARIAN LITERARY LANGUAGE (X-XIX CENTURY)

СПЕЦИАЛНОСТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 05.04.17 (ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК)


Лектор:

Проф. д-р Елка Мирчева

Секция за история на българския език

Тел. 0886 83 82 94

E-mail: elka_mircheva@abv.bg

Хорариум:

30 ЛЕКЦИОННИ ЧАСА

Анотация:

Лекционният курс дава специализирани знания в областта на историята на книжовния български език от най-ранния старобългарски период ІХ-Х в. до началото на Възраждането. Основна цел е проследяването на устойчивото развитие и приемствеността в историческото развитие на българския език, както и приносът на книжовните средища и отделни старобългарски писатели в процеса на езиково строителство. Подбраните теми не само представят последните достижения на палеославистиката, но и набелязват перспективни неразработени изследователски полета.
  1. Книжовните школи и българският книжовен език през вековете. Старобългарски книжовни средища. Охридска и Плисковско-Преславска книжовна школа ( 3 ч.)
  2. Българският книжовен език през Късното Сревдновековие. Търновска книжовна школа. Пред-Евтимиевата книжовна продукция и дейността на търновските реформатори. Атонските преводи и търновската им редакция (3 ч.).
  3. Преводаческа дейност. Техника на превода. Феноменът многократни преводи през Средновековието (3 ч.).
  4. Новите открития в славистиката и изучаването на старобългарския книжовен език. Оригиналната химнография – един непроучен досега извор (Методий, Наум Охридски, Климент Охридски, Константин Преславски) (3 ч.).
  5. Българската дамаскинска книжнина в общоевропейски и балкански контекст. Феноменът книжовен език на народна основа от ХVІІ в. Пътища за обогатяване на състава на българските дамаскини (3 ч.).
  6. Българските книжовници от ХVІІІ в. - последни дамаскинари и първи възрожденски писатели (3 ч.).
  7. Проблеми на приемствеността в развоя на книжовния език от донационалната епоха.
  8. Книжовни средища от ХІХ в. или за рецепцията на средновековната книжнина.
  9. Книжовното дело на Софроний Врачански. Средновековната книжнина в дрехата на новобългарския книжовен език. Книжовни образци и книжовна практика (3 ч.).
  10. Българските възрожденци и първите открития на палеославистиката или за приемствеността в историята на книжовния български език (3 ч.).
Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.

Abstract:

The purpose of the PhD course is to give basic knowledge in the field of terminology science, as it focuses on the specificity of the term as a language sign and its main characteristics. The course program includes the following topics: term formation; morphological, semantic and other techniques for creating of terms; term motivation; systematicity and variation in terminology. Special attention is paid to the issue of borrowing of terms which is essential for the contemporary Bulgarian language. The issue in question is interpreted with a view to the interaction between the tendencies towards internationalization and preservation of the national specifics of the Bulgarian language.
The course also includes issues concerning the terminology practice related to standardization and harmonization of terminological systems. The specific characteristics of terminological dictionaries are also discussed. The course is based on the main achievements of the Bulgarian terminological science developed by Corresponding Member Prof. Maria Popova.

Тема 8.1.2. СТАРОБЪЛГАРСКИ. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

OLD SLAVONIC LANGUAGE. HISTORY OF BULGARIAN LANGUAGE

Лектор:

ПРОФ. ДФН МАРИЯНА ЦИБРАНСКА – КОСТОВА

СЕКЦИЯ ЗА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Prof. DSc. Mariyana Tsibranksa - Kostova

Department of History of Bulgarian Language

Тел. 872-23-02; 0877791754

E-mail: m.tsibranska@gmail.com

            tzibran@abv.bg

Анотация:

Предложеният цикъл от лекции е предназначен за специалисти и докторанти в областта на старобългарския език, историческата граматика на българския език, историческата лингвистика и славянската филология. Неговата основна насоченост са лингвотекстологичните проучвания на конкретни текстове и паметници на средновековната славянска и българска ръкописна традиция. За целта са подбрани теми, които надграждат задължителния обем от знания за фонетиката, граматиката и лексикологията на старобългарския език чрез специализирана работа с текстове (предимно на светското и църковното право), предоставяни на докторантите под формата на разпечатка (handout, prospectus) или на електронен носител.

Тема 8.1.3. СЛАВЯНСКАТА КИРИЛСКА КНИГА В ГУТЕНБЕРГОВАТА ГАЛАКТИКА ПРЕЗ XV–XVI ВЕК

THE SLAVIC CYRILLIC BOOK IN THE GUTENBERG GALAXY DURING THE 15TH -16TH CENTURIES

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

ПРОФ. ДФН МАРИЯНА ЦИБРАНСКА – КОСТОВА

Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" – БАН

Prof. DSc. Mariyana Tsibranksa - Kostova

Institute for Bulgarian Language "Prof. L. Andrejchin" – BAS

Тел. 872-23-02; 0877791754

E-mail: m.tsibranska@gmail.com

            tzibran@abv.bg

Хорариум:

15 лекции с времетраене на всяка от 2 учебни часа.

Основни форми на обучение:

лекция, включително в дистанционен формат; семинар – кратка разработка от докторанта по предварително зададена тема, библиография и план за работа; събеседване.

Анотация:

Предложеният цикъл от лекции е предназначен за докторанти, които желаят да разширят и специализират познанията си по проблемите на средновековната българска (южнославянска) книжнина и средновековния български език от епохата на османската доминация на Балканите със специален акцент върху появата на първите печатни книги с кирилски шрифт за православните славянски народности. Неговата основна насоченост са лингвотекстологическите и културологичните проучвания върху славянските кирилски инкунабули и палеотипи, или върху първите печатни книги от XV–XVI в. и тяхното взаимоотношение със средновековната славянска и българска ръкописна традиция. За целта са подбрани примерни теми, които надграждат задължителния обем от знания за особеностите на литературната продукция (текстов репертоар; текстологически проблеми; рецепция; оригинални славянски творби) и за особеностите на използвания през посочения период книжовен език на фонетико-графично, граматическо и лексикално ниво. Съпътстващ обем информация задължително е свързан с голямото културно значение на книгопечатането като етап от разпространението на информация и значението му за книжовната практика.
Основните компетенции, които следва да бъдат придобити или задълбочени в хода на курса, са: умение за работа със средновековни текстове в ръкописен и печатен вид и съпоставка на текстови представители от различни диахронни срезове; работа с описи на книги и диахронни речници; разпознаване на основните езикови особености на текста и допълнителните езикови промени в него, проникнали в различен исторически период и в различна езикова среда; овладяване и практическо приложение на основните термини и методи на текстологията; умение езиковите факти да се ситуират в съответната историческа и културна среда; начални умения за дескрипция и идентификация на ранни печатни книги.

Учебна програма и основна препоръчителна библиография

 

Program/hours:

15 lectures (30 hours).

Main form of education and feedback:

lecture, including in distance format; seminar – individual assignment on preliminary chosen topic with provided bibliography and guidance; discussion.

Annotation:

The proposed course of lectures is addressed to PhD students who would like to enlarge their knowledge and specialize on the problems of the Medieval Bulgarian (South Slavonic) literature and language from the ottoman times with special emphasis on the appearance of the first printed Cyrillic books for the orthodox Slavic peoples. Its main trend is the linguistic and cultural studies of the 15th-16th cc. Cyrillic incunabula and palaeotypes and their relationship with the Medieval Slavonic written tradition. The concrete subjects of lectures are chosen in order to complete the obligatory minimum of knowledge about the literary production (textual repertory, text study, reception, original Slavonic works) and the phonetic, graphic, grammatical and lexical peculiarities of the Bulgarian literary language from the period. The cultural significance of the Slavonic printing as form and stage of information spread is also given priority. The basic competences to be acquired or fostered are as follows: ability of work with Medieval Slavonic texts in manuscript and printed form; comparison between texts which vary in chronology, localization and linguistic norms; work with catalogues and diachronic dictionaries; ability of detecting the main linguistic features of the text prototype and the subsequent changes it is charged with according to the cultural and linguistic environment; basic knowledge for description and identification of early printed Cyrillic books.

Тема 8.1.4. НЕСТАНДАРТНИ (НЕКНИЖОВНИ) ВАРИАНТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

NON-STANDARD (NON-LITERARY) VARIANTS OF THE BULGARIAN LANGUAGE

Лектор:

Проф. д-р Лучия Антонова-Василева

Prof. Luchia Antonova-Vasileva, PhD

Тел. 02872 23 02; 02979 29 65; 0899 50 93 18

E-mail: luch_antonova@abv.bg

Хорариум:

20 учебни часа лекции, с определяне на 10 допълнителни часа за тези теми, към които докторантът проявява специален интерес – общо 30 учебни часа лекции.

Начин за оценяване:

Изпит или представяне на разработка по една от темите на курса по избор на докторанта в обем от 30 до 100 стандартни страници.

Анотация:

Курсът има за цел да разшири познанията на докторантите за основните типове варианти, чрез които функционира българският език. Разглеждат се на първо място териториалните диалекти, които заради специфичните социални условия в България и до наши дни представляват съществен елемент от езиковата практика на голяма част от населението. Особеностите на диалектната реч на фонетично, морфологично, синтактично и лексикално равнище се проследяват във връзка с особеностите на книжовния език с оглед на тяхното взаимно проникване, исторически развой и перспективи на развитие. Диалектните особености на лексикално равнище се разглеждат като източник за обогатяване на съвременния български книжовен език. В курса се проследяват и типологични особености на социалните говори – професионални говори, тайни езици и жаргони с оглед на участието им в езиковата практика като неутрални или стилистично маркирани варианти. Програмата на курса е приета на заседание на Секцията за българска диалектология и лингвистична география при ИБЕ към БАН, както и на заседание на НС при ИБЕ към БАНс протокол № 14 от 21. 10. 2013 г.

Annotation:

The course aims to expand students' knowledge of basic types of variants through which the Bulgarian language functions. At first the regional dialects are considered which, because of specific social conditions in Bulgaria, are even in nowadays an essential element of the linguistic practice of the majority of the population. The peculiarities of dialectal speech of phonetic, morphological, syntactic and lexical level monitored in connection with the peculiarities of the literary language with a view to their mutual penetration, historical development and perspectives of development. Dialectal features of the lexical level as a source of enrichment of the modern Bulgarian literary language is regarded. The course followed and typological features of social speaks - professional speaking, secret languages and slang with a view to their participation in the linguistic practice as neutral or stylistically marked variations.

Учебна програма и основна литература

 


Тема 8.1.5. ЕЗИКОВИ РЕСУРСИ И ТЕХНОЛОГИИ

LANGUAGE RESOURCES AND TECHNOLOGIES

Лектор:

проф. д-р Светла Коева

Prof. Svetla Koeva, PhD

Тел. 02 8722302

E-mail: svetla@dcl.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Начин за оценяване:

самостоятелна разработка и събеседване

Анотация:

Целта на предлагания лекционен курс е да се представят езикови ресурси и технологии за български. Езиковите ресурси и технологии се използват все по-често не само при компютърната обработка на езика, но и в други предметни области, например хуманитарните науки и образованието. Прилагането на езикови ресурси и технологии в хуманитарните научни изследвания предполага нова гледна точка към възможностите за изследване и описание.
Курсът ще се съсредоточи върху използването на езикови ресурси и програми за обработка на езика в хуманитарните науки: примерни приложения и очертаване на изследователски въпроси, при решаването на които езиковите технологии могат да бъдат полезни. Ще бъдат представени езикови ресурси за български език като корпуси, речници, граматики и езикови модели, както и съответните програми за тяхното създаване и използване.
Език: български или английски

Annotation:

Annotation: The purpose of this course is to give an introduction to language resources and technologies for Bulgarian. Language resources and technologies are increasingly used not only in Natural language processing, but also in other subject fields, such as the digital humanities and in the field of education. Applying Language technology resources and tools for such fields implies new perspectives for research and description.
The course will focus on the use of Language technology resources and tools in digital humanities: example applications and the type and range of research questions where Language technologies can be beneficial. Language resources for Bulgarian, such as corpora, lexicons, grammars and language models will be discussed in connection with relevant toоls for their development and use.
Language: Bulgarian or English

Тема 8.1.6. ПИСМЕНАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

DIE SCHRIFTKULTUR (WRITTEN CULTURE) IN MEDIEVAL BULGARIA

Лектор:

доц. д-р Явор Милтенов

Assoc. Prof. Yavor Miltenov, PhD

Тел. 0885727081

E-mail: yavor.miltenov@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Анотация: Славянската писменост и активната рецепция на византийската книжовност са най-важните явления в българската средновековна култура. Литературата на свой език и със своя азбука не само е гарант за запазване на идентичността, но предоставя достъп до огромния културен ресурс на византинизма и поради това се превръща в гигантска крачка напред за грамотните по отношение на кръгозора, духовността, етиката и философското възприемане на света и човека. Курсът предоставя няколко различни гледни точки към отделните аспекти на средновековната българска писмена култура, като се дискутират въпроси, свързани с грамотността, образованието, азбуките, създаването на книга, писането, четенето, библиотеките, характера на литературата, характеристиките текст, препис и ръкопис, спецификите на конкретни епиграфски и ръкописни паметници. Използва се инструментариумът на различни научни дисциплини – литературознание, езикознание, кодикология и палеография, текстология, богословие. В този смисъл курсът би бил полезен за всеки, който се интересува от и работи с книжовни паметници.
Преподаването може да се извършва на български и английски език.

Annotation:

Annotation: The Slavic script and the active reception of the Byzantine literature are the most important phenomena in Bulgarian medieval culture. Literature disseminated in Bulgarian language and alphabet was not only required for preserving identity, but provided access to the vast resources of Byzantine culture. It was a giant step forward for the literate in terms of horizons, spirituality, ethics and philosophy towards understanding of the world and man. The course provides several different perspectives on various aspects of medieval Bulgarian written culture, discussing issues related to literacy, education, alphabets, book production, writing, reading, libraries, the nature of the literature, the characteristics of text, witness and manuscript, the specifics of concrete epigraphs and manuscripts. The tools of different scientific disciplines are used (literature, linguistics, codicology, paleography, textual criticism, theology). In this sense, the course would be useful for anyone who is interested in and works with Slavic literary monuments.
Teaching can be done in Bulgarian and English.

 


8.2 - ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА

София, ул. "Шипченски проход №52, бл. 17


ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ПРОГРАМА "БЪЛГАРСКА И БАЛКАНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ – ХVІІ-ХХ В. (ЛИТЕРАТУРНИ И СОЦИОКУЛТУРНИ ПРОЦЕСИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ)


Тема 8.2.1. ПОСТКОЛОНИАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И БАЛКАНСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

POSTCOLONIAL APPROACHES: THEORETICAL ASPECTS AND BALKAN DIMENSIONS


Професионални направления: 2.1. Филология, 3.1 Социология, антропология и науки за културата

Лектор:

Проф. дфн Николай Аретов

Институт за литература, БАН

Тел. 0898 973765

E-mail: naretov@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курсцели да представи съвременните постколониални изследвания в глобален мащаб и да постави проблема за тяхната приложимост към Балканите и България. Курсът разглежда близостта и отликите между класическите колониални метрополии и мощните държавни структури (Османската империя, Русия и СССР), определяли историческото развитие и културите на балканските народи през XIX и XX в.
Лекционният курс насочва студентите към дебатите, свързани с представите за "център" и "периферия" в балканските култури и в менталността на хората тук и анализира проявите на тези явления в българската култура.
Курсът е насочен към студенти, които имат известна представа за българската и балканската култура и се подготвят за изследователска работа в тази сфера.

Програма и литература


Тема 8.2.2. НЕПУБЛИКУВАНИ ТЕКСТОВЕ НА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ – ПРОЧИТИ, АДАПТАЦИЯ, КОМЕНТАР И ИЗДАВАНЕ

UNPUBLISHED TEXTS OF BULGARIAN WRITERS – READINGS, ADAPTATION, COMMENTANDISSUE


Професионално направление: 2.1. Филология (Възрожденска литература, българска литература след Освобождението)

Лектор:

Проф. дфн Николай Аретов

Институт за литература, БАН

Тел. 0898 973765

E-mail: naretov@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курс се основава на представата за сложна йерархична структура на литературата. В центъра й стои т.н. "канон", около него са разположени различни публикувани (популярни, маргинални или практически непознати) текстове и явления, а в периферията остават непубликуваните текстове.
В центъра на вниманието са поставени непубликувани текстове от познати, понякога значими, а дори и канонични автори (напр. Ив. Вазов) и въпросите, свързани с многобройните причини, оставили някои текстове непубликувани. Курсът разглежда както литературно-историческите, така и текстологическите и издателските проблеми, свързани с непубликуваните текстове – кои от тях могат (или трябва) да бъдат публикувани, в каква форма (подбор, езикова редакция, коментари).
Курсът предполага познаване на българската литература от XIXиXX в.и е предназначен за бъдещи изследователи, редактори, издатели и текстолози.

Програма и литература


Тема 8.2.3. РУСКА ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОНИМИКА

RUSSIAN LITERARY ANTHROPONYMY


Професионално направление: 2.1. Филология (Руска литература)

Лектор:

доц. д-р Радослава Илчева

Тематично направление "Сравнително литературознание"

Тел. 0887 393900

E-mail: rilcheva@abv.bg

Хорариум:

15 лекционни часа

Анотация:

Чрез привличане на разностранен материал от областта на лингвистиката, културологията и историята курсът предлага през призмата на науката за имената нов и нетрадиционен поглед към руската литература и култура. Отделя се внимание на различните параметри на функционирането на името в литературата и, по-специално, на антропонимичния дискурс в литературното произведение.

Програма:

  1. Терминологичен апарат. Базова библиография. Антропонимиката като наука.
  2. Теории за името. Функции на имената. Произход и еволюция. Име и табу. Универсални антропонимични практики – принципи при наричането, тайни и предпазни имена. Двойни имена. Име и инициация. Значение на имената.
  3. Българският именник като основа за реконструиране на дохристиянския славянски антропонимикон. Структура и специфика.
  4. Руската антропонимия в диахронен и синхронен разрез. Особености и динамика на руското име. История на руското име – лично, бащино, фамилия. Двойни имена. Династически имена.
  5. Руска литературна антропонимия. Ракурси: имена на писатели, псевдоними, имена на литературни герои.
    - Псевдоними. Дефиниция и правен аспект на понятието. Псевдонимът като културологичен феномен. Историко-социални аспекти. Възможни причини за избор на псевдоним. Псевдоним и родово име. Класификация на псевдонимите. Псевдонимите в руската литература. Куриози с псевдонимите.
    - Имената на литературните герои. Етапи в теорията за името на литературния персонаж. Топосът име през вековете. Класификация на имената на литературните герои. Номинациите на историческите личности в литературното произведение. Номинациите на фикционалния герой. Индивидуалният подход на руските писатели към името на литературния персонаж.

Тема 8.2.4. ЛИТЕРАТУРНИТЕ МИТОВЕ – ПРОЕКЦИИ И РЕТРОСПЕКЦИИ

LITERARY MYTHS – PROJECTIONS AND RETROSPECTIONS


Професионални направления: 2.1. Филология, 3.1 Социология, антропология и науки за културата

Лектор:

доц. д-р Радослава Илчева

Тематично направление "Сравнително литературознание"

Тел. 0887 393900

E-mail: rilcheva@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти в областта на хуманитарните науки – предимно филолози-слависти, но представлява интерес и за политолози, социолози, културолози, философи. За теоретична база служат концепциите на М. Елиаде и френските му последователи – П. Брюнел, Ф. Селие, Н. Ферие-Каверивиер и др.
Непосредствената цел на курса е въз основа на прецизиран терминологичен апарат да бъдат анализирани литературните митове, възникнали в (от, чрез, благодарение на) руската литература от XVIII – XIX в. По-далечната, но не по-маловажна цел е чрез тези анализи да бъдат обговорени корелациите митология – история, митология – идеология, митология – литература.
Задачите на курса предвиждат изследване на особеностите на митотворчеството на руските монархисти (митът за Петър Велики) и републиканци (митът за средновековния град-република Новгород), регистрирани в произведения на руската литературна класика. Специално внимание се отделя на трансформациите на мита за Петър Велики, прераснал в мит за руския (съветския и постсъветския) държавник изобщо, трансформации, намерили израз в митологизацията, демитологизацията и ремитологизацията на редица съветски политически дейци (Ленин, Сталин, маршал Жуков и др.). Като съпоставка се проследяват и някои митологеми на Бялата емиграция след 1920 г. (воинът-мъченик, митът за Галиполи).

Програма:

  1. Цели и задачи на програмата. Основен терминологичен аппарат. Митовете – ретроспекция и проекция. Анахронизъм ли са митовете в модерната епоха? Сакрално и профанно.
  2. Митологията като свят на първообразите и материя на духовността. Мит и митология. Митологичното мислене. Митологично и историческо време. Мит и ритуал. Синкретизъм на митологията.
  3. Традиционни и нови митове – сходства и различия. Традиционният (етно-религиозен) мит в концепцията на М. Елиаде и неговите последователи (Ф. Селие, Ж. Рие, колектива на «Речник на литературните митове» и др.). Функции на мита. Класификация на етнорелигиозните митове. Митологичните актанти. Културен герой.
  4. Мястото на литературните митове в групата на новите митове. Класификация на литературните митове (Ф. Селие). Спецификата на политико-героичните митове в разработките на Н. Ферие-Каверивиер, А. Дабезие, М. Билан, Ф. Селие. Сближавания и разминавания с политическите митове.
  5. Политическите митове на модерната епоха. Митология – история. Митология – идеология. Митология – литература.
  6. Митотворчеството на руските монархисти и републиканци. Руският XVIII в. като исторически фон, «хранителна среда» и генератор на политико-героичния мит. Географските декори на мита. Петербургският мит и руската култура.
  7. Политико-героичният мит за Петър Велики. Фактори, спомогнали за митологизацията. Реалната биография на владетеля и двойственият й прочит. Парадоксите на Просвещението. Монархическата институция и митът. Ретроспективи, перспективи и аналози на Петровския мит.
  8. Колективният Петровски текст на официалната руска литература от XVIII в. като основа на «позлатения мит» за Петър Велики. Образът на императора в творчеството на съвременници и потомци в първо и второ поколения. Принципи на деификацията. Кризата на митологичния наратив и нейното преодоляване.
  9. Паметникът на Петър Велики (Медният Конник) в Петербург или бронзовият кумир на Русия. Медният прототип. История. и митология на Медния Конник. Паметникът като култов обект.
  10. Монархическият анти-мит или Императорът Антихрист.
  11. Републиканският мит на руската литература. Моделирането на «златния век» на руската държавност в идеологията на декабристите. Причини за провала на мита. Митологизация на митотворците.
  12. Политическата митология на ХХ век. Метаморфозите на мита за Петър Велики и митологизацията, демитологизацията и ремитологизацията на руския, съветския и постсъветския държавник. Митът и антимитът за Сталин.
  13. Митотворчеството на Бялата емиграция. От Петър Първи до Пьотр Врангел. Митът за Галиполи.

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания:

Събеседване

Тема 8.2.5. ТЕКСТОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ

TEXTUAL CRITICISM oF SLAVONIC MANUSCRIPTS

This course may also be held in English, upon request.


Професионално направление: 2.1. Филология (Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература)

Лектор:

проф. дфн Анисава Милтенова

Тематично направление "Стара българска литература"

Тел. 0886 617889

E-mail: amiltenova@gmail.com

Хорариум:

15 лекционни часа

Анотация:

Курсът включва както основни, така и специализирани познания по дисциплината "текстология", като дава практически познания за промените, настъпили в текстовете в резултат на тяхното преписване през Х-ХVІІІ век и коментирането на тези промени във връзка с историята на текстовете. Дават се насоки за датиране на преводните текстове, за тяхното авторство, както и за определяне на тяхното съдържание като литературни паметници. Правят се заключения относно възможността за реконструкция на текста и се проследява естеството на настъпълите промени. Курсът има за цел да запознае докторантите с принципите на текст-критиката и критическите издания, както и да даде основни познания за терминологията и особеностите на славянската текстология.

Програма:

  1. Предмет, задачи и развой на текстологията; текстология, археография и кодикология
  2. Творба и текст; предаване на текста чрез преписи-свидетели; типични грешки, глоси и интерполации в текста
  3. Текстологическо проучване на етапите в историята на текста; коментар на разночетенията и техните варианти
  4. Текстологическо проучване на преводните текстове: установяване на източниците, времето и мястото на превода
  5. Изследване на текст по един препис; протограф, антиграф и апограф; Изследване на авторски текст; датировка и атрибуция на текста.
  6. Изследване на текст по множество преписи; изграждане на генеалогически схеми на историята на текста
  7. Комплексно текстологическо проучване на историята на текста в състава на средновековните ръкописи; типология на състава на сборниците
  8. Допълнителни съвременни техники за текстологически анализ: електронна обработка на средновековни текстове; използване на електронни реперториуми, тезауруси, конкорданси, речници и др.
  9. Техника на издание на текстовете; типове издания и предаване на текста; типове коментар и индекси.

Annotation:

The course of lectures and practical exercises includes both basic and specialized knowledge in the discipline "Textual criticism", giving practical knowledge about changes in the texts as a result of their transcription in 10th-17th centuries, analysis and comment on these changes in relation to the history of the texts. Give guidelines for dating translated texts for their authorship, and to determine their content as literary sources. Collation and comparison of manuscript evidence and their grouping into families (recensions) to explore the transmission. Conclusions are drawn about the possibility of reconstruction of the text and monitored the nature of changes occurred and recensions. The course aims to acquaint doctoral students with the principles of text-criticism and critical publications and to give a basic understanding of the terminology in medieval Slavonic tradition.

Литература


Тема 8.2.6. БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ СЪЗДАДЕНА ОТ ЖЕНИ - XIX – XX ВЕК


Професионално направление: 2.1. Филология (Възрожденска литература, българска литература след Освобождението)

Лектор:

доц. д-р Людмила Хр. Малинова

Тематично направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0884 749 697

E-mail: ludmilamalinova@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания:

Събеседване

Анотация:

Курсът има за цел да разшири познанията на докторантите за историята на българската литература като очертае основни представителки в българската поезия, създадена от жени, през XIX и XX в. Творческите изяви на поетесите се открояват на фона на социокултурните особености за съответния период и в контекста на българската литература. Обемът информация е групиран в 15 тематични кръга.

Програма:

  1. Българката и възрожденската култура. Първи предосвобожденски опити на българката в книжовността и поезията. Първи преводачки, дописнички. Поетесите: Елена Мутева, Станка Николица, Екатерина Василева. Опити в поезията: Рада Киркович, Евгения Кисимова, Анна (Евгения) Бояджиева.
  2. Проблемни имена от периода на Възраждането: Елена Бенчева; Карамфила Стефанова; Рада Казалийска.
  3. Българската литература след Освобождението: 80-те и 90-те години на XIX в. Жените и образованието. Първа девическа гимназия. Начало на женския периодичен печат. БЖС. Изяви на жените в художествената проза. Книжовна дейност на Екатерина Каравелова. Поетеси от края на XIX в. Първи стихосбирки от жени (1890 г.): Ирина Бачокирова, сестри Елисавета и Мария Ненови.
  4. Литературни салони и литературни кръгове. Лирически изяви на българката в началото на XX век. Роза Попова, Екатерина Ненчева, Дора Габе. Мара Белчева. Художествените текстове на Лора Каравелова.
  5. Стиловата разноликост в българската поезия през 20-те години на XX век. Формиране на нови женски дружества, организации, съюзи. Клубът на българските писателки и неговата роля за творческите изяви на жените. Съюз на българските писателки. Ракурси в интерпретацията на „женския въпрос“. Активизиране на женския периодичен печат. Жанрово обогатяване на женското литературно творчество. Белетристки, авторки на пътеписи, женски имена в детската литература. Първи по-обстойни критически изследвания за творческото присъствие на жените в литературата. Поетическите гласове на българката в периода между двете световни войни.
  6. Новаторската лирика на Елисавета Багряна. Поетика.
  7. Творческият път на Дора Габе, Магда Петканова, Бленика.
  8. Социалната поезия на Мария Грубешлиева. Антивоенната лирика на Христина Стоянова. Яна Язова – белетристика и поезия. Маринистичната поезия на Весела Страшимирова. Други поетеси.
  9. Две женски имена сред поетическото поколение на 40-те години на XX век.: Весела Василева и Димана Данева.
  10. Поетически изяви на българката през 50-те и 60-те години: Невена Стефанова, Станка Пенчева и др.
  11. Екзистенциални тревоги в поезията на Блага Димитрова.
  12. Нови поетически търсения в женската лирика през 70-те и 80-те години на XX век: Рада Александрова, Калина Ковачева, Екатерина Йосифова, Маргарита Петкова, Рада Панчовска и др. Явлението Петя Дубарова.
  13. Някои женски гласове на 90-те години на XX век. Федя Филкова, Мирела Иванова и др. Феминистката критика през периода. В ситуация на постмодернизъм – във и извън него.
  14. Людмила Балабанова и хайку поезията. Български поетеси от малцинствата. Български поетеси зад граница.
  15. Практически указания за работа с архиви с оглед проучвателска, изследователска и популяризаторска дейност, свързана с жените творци.

Тема 8.2.7. ЧАВДАР МУТАФОВ И БЪЛГАРСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН АВАНГАРД

CHAVDAR MUTAFOV AND BULGARIAN LITERATURE AVANT-GARDE


Професионално направление: 2.1. Филология (Нова и съвременна българска литература)

Лектор:

Доц. д-р Александра Антонова

Тематично направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0888 692 499

E-mail: alexandra.a.antonova@gmail.com

Хорариум:

25 лекционни часа

Анотация:

Курсът цели да запознае с творческите търсения и находки на един от малкото изцяло завършени авангардни творци – ерудити в България от периода между двете световни войни – Чавдар Мутафов. Инженер и архитект по образование, той се изявява в периода 1919-1944г. като интересен белетрист, стилист, есеист, вещ художествен критик и теоретик, редактор и сказчик. Творческите търсения на Чавдар Мутафов са разгледани в руслото и контекста на художествените тенденции в европейския авангард, които специфично, но плодотворно се развиват в България, съпътствани от забележителна критическа рецепция.

Теми:

  1. Български литературен авангард. Чавдар Мутафов – теоретик и критик.
    • За понятията "модернизъм" и "авангард". Развитие и разнообразие на авангардните концепции и течения в Европа с акцент върху развитието на експресионизма в Германия (2 часа)
    • Български литературен авангард . Специфика, представители, издания, манифестни текстове (2 часа)
    • Българският експресионизъм. Концепции, представители (3 часа)
    • Критическа рецепция на ававгарда (1 час)
  2. Чавдар Мутафов като художествен теоретик и критик. Есета и изкуствоведски статии, статии за кино, театър, танц. (3 часа)
    • Чавдар Мутафов и условността на изобразяването в авангардните естетики – схващания за орнамент, декоративност, знак и образ.(1 час)
    • Чавдар Мутафов и естетиката на експресионизма. (1 час)
    • Чавдар Мутафов и естетиките на футуризма, кубизма, сюрреализма.(1 час)
    • Банално изкуство и експресионизъм в творческите търсения на Чавдар Мутафов (1 час)
  3. Белетристиката на Чавдар Мутафов.
    • Художествено пространство в "Марионетки". Изразни особености и находки. Текстологичен анализ.(2 часа)
    • "Покерът на темпераментите". Изразни особености и находки. Текстологичен анализ.(2 часа)
    • Как да четем романа "Дилетант". Възможности. Текстологичен анализ.(3 часа)
    • Явления и тенденции на развитие на образа в сборника "Технически разкази". От декоративизъм и експресионизъм към неореализъм и предметизъм. (3 часа)

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания:

Събеседване

Тема 8.2.8. ПАЛЕОГРАФИЯ И КОДИКОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ Х–ХVІІ ВЕК

PALAEOGRAPHY AND CODICOLOGY oF BULGARIAN MANUSCRIPTS 10TH–17TH C.


Професионално направление: 2.1. Филология (Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература)

Лектор:

проф. д-р Елисавета Мусакова

Тематично направление "Стара българска литература"

Тел. 0897 809354

E-mail: emoussakova@gmail.com

Хорариум:

15 лекционни часа

Анотация:

Целта е студентите да бъдат запознати с основни принципи на палеографския анализ и основните палеографски термини. Очакваният резултат е придобиване на първоначални знания и умения за атрибуиране на почерци и тяхното датиране, както и приложението на знанията при работа с ръкописи. Курсът завършва с практически изпит.

Програма и библиография

Практически изпит

Изпитът ще се състои в идентифициране на непознат оригинал (фрагмент) с кратко описание и датиране, при излагане на съответната аргументация.

Тема 8.2.10. ПРИНЦИПИ И ТЕХНИКИ НА НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ


Професионално направление: 2.1. Филология (Теория на литературата)


Курсът може да се провежда само дистанционно


Лектор:

проф. дн Александър Панов

Направление "Теория на литературата"

Тел. 0888 661 981

E-mail: lapnisharan@hotmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът има подчертано практическа насоченост. Обучаващите се докторанти от хуманитарните специалности очевидно са се насочили към едно по-задълбочено равнище на професионална компетентност, което във всички случаи включва способността да се извършва научно изследване и да се пишат научни текстове. Тази дейност обаче има своите специфики, както по отношение на провеждане на научното изследване, така и по отношение на обективиране на неговите резултати в различни по вид и жанр научни публикации. Курсът си поставя задачата да запознае докторантите с тези техники както на теоретично, така и на практическо равнище. Това предопределя и спецификата при провеждането на занятията. В повечето случаи те ще започват с лекция, представяща в теоретичен план съответната част от проблематиката, след което под формата на семинарно занятие ще се решават практически казуси върху дискутирания проблем. Във втората половина на курса на докторантите ще бъде възложена цялостна разработка на план за научно изследване (по всяка вероятност, свързан с написването на тяхната дисертация) и ще бъдат обсъждани основните аспекти в него – определяне и дефиниране на изследователския обект, формулиране на научна хипотеза, провеждане на необходимите изследвания, структуриране на плана за научния текст.

Програма:

  1. Задачи и цели на научното изследване
  2. Критерии за научност
  3. Видове научни текстове
  4. Основни жанрове на научния текст
  5. Видове източници на научното изследване и принципи за работа с тях
  6. Избор на тема
  7. Съдържателна структура на научния текст
  8. Съставяне план на научната разработка
  9. Съставяне на начална библиография и работа с източниците
  10. Принципи и стандарти за позоваване и цитиране
  11. Комуникативна структура на научната разработка
  12. Написване и оформяне на научния текст

Начин на оценяване:

Курсова работа

Тема 8.2.11. ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ


Професионално направление: 2.1. Филология (Теория на литературата)


Курсът може да се провежда само дистанционно


Лектор:

проф. дн Александър Панов

Тел. 0888 661 981

E-mail: lapnisharan@hotmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Добре е курсът да обхваща поне два семестъра – 60 часа лекции и определен брой семинарни занятия. Част от проблемите, разглеждани в него са познати на студентите от курсовете по обща литературна теория, но са разгледани по нов начин – през проблема за мястото на художествената дейност в човешкия социум. Най-напред са представени задачите и методите на общата антропология, за да се намерят допирните точки между нейния изследователски обект и този на литературознанието. Постепенно се навлиза в специфичната литературоведска проблематика, разгледана през аспекта за ролята на словесността при формиране на колективната и индивидуалната менталност на човека и неговите общности. Подробно се разглеждат основните механизми за строеж и функциониране на художествените дискурси с оглед на тяхната същност като специфично социално действие. В хода на лекционния курс се представят и някои от най-значимите теории, разглеждащи художествената дейност като антропологически проблем.

Лекции и препоръчителна литература


Тема 8.2.12. КОНЦЕПТУАЛИЗИРАНЕ НА СИМВОЛИТЕ И МЕТАФОРИТЕ

CONCEPTUALIZING SYMBOLS AND METAPHORS FROM EVERYDAY LIFE (on Charles Peirce’s philosophy)


Професионално направление: 2.1. Филология (Теория на литературата)

Лектор:

Професор Иван Младенов д.ф.н.

Prof. Dr. Ivan Mladenov

Тел. (+ 359 2) 979-29-90

E-mail: mladenovivan13@outlook.com

Информация за курса

Course Information


Тема 8.2.13. АМЕРИКАНСКИ ПРАГМАТИЗЪМ И СЕМИОТИКА

PRAGMATISM AND SEMIOTICS


Професионално направление: 2.1. Филология (Теория на литературата)

Лектор:

Професор Иван Младенов д.ф.н.

Prof. Dr. Ivan Mladenov

Тел. (+ 359 2) 979-29-90

E-mail: mladenovivan13@outlook.com

Информация за курса

Course Information


Тема 8.2.14. СЕМИОТИЧНАТА ИДЕЯ В ПОЗНАНИЕТО


Професионално направление: 2.1. Филология (Теория на литературата)

Лектор:

Професор Иван Младенов д.ф.н.

Prof. Dr. Ivan Mladenov

Тел. (+ 359 2) 979-29-90

E-mail: mladenovivan13@outlook.com

Информация за курса


Тема 8.2.15. ИДЕИ ЗА ЗНАНИЯТА (ЕПИСТЕМОЛОГИЯ)

IDEAS oF KNOWLEDGE


Професионално направление: 2.1. Филология (Теория на литературата)

Лектор:

Професор Иван Младенов д.ф.н.

Prof. Dr. Ivan Mladenov

Тел. (+ 359 2) 979-29-90

E-mail: mladenovivan13@outlook.com

Информация за курса

Course Information


Тема 8.2.16. РАБОТА ВЪРХУ НАУЧЕН ТЕКСТ

WORK ON SCIENTIFIC TEXT


Професионално направление: 2.1. Филология

Лектор:

доц. д-р Пенка Ватова

Направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0887866949

E-mail: penka.vatova@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е с подчертана практическа насоченост. Мотивиран е от наблюдаваното неумение на докторантите да оформят научните си текстове в редица отношения: стилово, езиково, библиографски и пр. Стремежът му е да опресни знанието върху правописната норма, да даде практически правила за писмено и устно изразяване, да въведе докторантите в принципите на редактирането и оформянето на научния текст за печат, апробация или представяне на научен форум, да предложи знания и умения за съставянето на справочен апарат към научното изследване, за създаването на анотация, резюме, автореферат и рецензия.

Часовете ще се провеждат под формата на практически занятия, предхождани с въвеждане в съответната тема от лектора. Текущата проверка на усвоените знания и умения ще се осъществява с възлагане на извънкласни задачи, а крайното оценяване ще е въз основа на текущия контрол и финална писмена задача.

Програма:


Тема 8.2.17. АНТИМОДЕРНОСТ В ИЗКУСТВОТО И В РЕФЛЕКСИЯТА ЗА ИЗКУСТВОТО ПРЕЗ ХІХ И ХХ ВЕК В ЕВРОПА

ANTI-MODERNITY IN ART AND IN THE REFLEXION ON ART IN 19TH AND 20TH CENTURIES IN EUROPE


Професионални направления: 2.1. Филология (Теория на литературата), 3.1 Социология, антропология и науки за културата, 8.1. Теория на изкуствата

Лектор:

проф. дизк Ангел Ангелов

Научни области "Теория и история на културата; история на изкуството, история на литературата"

Тел. 0884 637 570

E-mail: valentangel@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът представя:
1. Антимодерни тенденции в изкуството в Европа през ХІХ и през първата половина на ХХ в.
2. Антимодерна рефлексия за изкуството в Европа между 1920-те и 1980-те.
Обсъждат се въз основа на конкретни художествени, исторически и естетически произведения кои ценности и поведения са антимодерни, съпоставят се класическите и модернистките направления в изкуството, също така антимодерността и модернизационните процеси в Европа. Търси се отговор на въпроса кои исторически ситуации са благоприятни за антимодерните нагласи. Обсъждат се също така антимодерни художествени произведения и концепции в България през ХХ в.
В зависимост от интересите на участниците в курса могат да се обсъждат предимно изображения или предимно текстове, литературни и критически.

Annotation:

The course presents:
1. Anti-modern tendencies in the art in Europe in 19th and in the first half of 20th c.
2. Anti-modern conceptions of art in several countries in Europe between the 1920-ies and the 1980-ies.
on the example of concrete artistic, historical and aesthetic works, the anti-modern values and behaviours are discussed, the classical and the modernistic art trends are compared, and anti-modernity and the modernizing processes in Europe are juxtaposed. outlined are the historical situations favourable for the anti-modern attitudes. Some anti-modern artistic and conceptual works in Bulgaria during the 20th c. are considered as well.
Depending on the participants’ interests, in the course could be discussed predominantly visual images or predominantly texts – literary and critical.

Програма и библиография:


Тема 8.2.18. ЖИВОТНИТЕ В ЛИТЕРАТУРАТА И КУЛТУРАТА

ANIMALS IN LITERATURE AND CULTURE

Лектор:

доц. д-р Калина Захова

Тел. 0886 13 90 91

E-mail: kalinaz@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Форма на оценяване:

курсова работа

Анотация:

Курсът предлага критически поглед върху отношенията на хората към другите живи същества. Излагат се различни научни перспективи към изследванията на тези отношения и различни техни практически житейски проявления. Лекциите проследяват формите на културно конструиране на природата и животните в литературата и културата, както и социалните репрезентации на тези културни конструкции. Стъпвайки върху широк интердисциплинарен материал, курсът набляга на етични проблеми и възможности за избор и стимулира критическото мислене. Множество български и небългарски литературни примери предлагат различни отправни точки за размисъл върху отношенията на хората към другите живи същества.

Annotation:

The course offers a critical perspective towards the relations between humans and the other living creatures. Various scientific standpoints to the study of these relations will be discussed along with various practical worldly manifestations of theirs. The lectures trace the forms of cultural constructing of nature and animals in literature and culture, as well as the social representations of those cultural constructions. Using broad interdisciplinary material the course lays emphasis on ethical problems and possibilities of choice, and stimulates the critical thinking. A great number of Bulgarian and world literary examples offer various starting points for reflection upon the relations of people towards the other living beings.

 


8.3 - ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ

София 1000, ул. "Московска" – 45


Тема 8.3.4. ПЪТУВАНИЯ В ЛЕВАНТА (ІХ – ХІ В.)

TRAVEL AND COMMUNICATIONS IN THE LEVANT IN THE 9TH THROUGH THE 11TH CENTURY

Лектор:

Проф. дин Лиляна Симеонова

Тел. 0886 568 862

E-mail: liliana_simeonova@hotmail.com

Хорариум:

45 часа

Анотация:

Курсът се състои от 45 лекционни часа, които се разпределят в 15 лекции. Основна цел на курса е да покаже, чрез мултидисциплинарен подход към разнороден изворов материал, как Източното Средиземноморие отново се превръща във фокус на пътуванията на дълги разстояния през разглеждания период, след прекъсване от няколко века. Във фокуса на лекционния курс е процесът на възстановяване на маршрутите на търговията на дълги разстояния, а заедно с това – и на останалите видове далечни пътувания. Встъпителните лекции разглеждат разпокъсването на наследената от Късната античност мрежа от комуникации и търговски маршрути в Средиземноморския свят, в резултат от Преселението на народите и създаването на т. нар. варварски кралства (IV-VII в.) и експанзията на исляма в Северна Африка, Близкия изток и Иберийския полуостров (средата на VIII – края на VIII в.). Възстановяването на мрежата от търговски маршрути в Средиземноморието започва през ІХ в. и продължава около 300 г., до началото на Кръстоносните походи, които отново прекрояват мрежата на маршрутите по суша и вода. Акцентира се върху различията между корабоплаването и търговията в доминирания от исляма свят ( т.е., от Западното Средиземноморие покрай бреговете на Северна Африка, Близкия изток до Индийския океан) и в християнския свят, който страда и от вътрешното разделение между източното и западното християнство.

Сред изворите основно място заемат византийските, латинските и арабските автори от разглеждания период, а също така и археологическите материали, вкл. подводната археология, която дава данни за потънали търговски плавателни съдове и техните маршрути. Лекциите са придружени с РР презентации и илюстративен материал от средновековни карти и илюстровани ръкописи.

Основни изисквания: отзиви (в писмен вид) за едно съвременно изследване върху проблематиката на курса и за един средновековен извор, както и една РР презентация върху тема по избор.

Библиография, Извори


Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.


Тема 8.3.7. СТАРОАТИЧЕСКИЯТ ТЕАТЪР: МИТОЛОГИЧЕН ТЕКСТ И ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

OLD ATTIC THEATRE: MYTHOLOGICAL TEXT AND POLITICAL CONTEXT

Лектор:

Проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова

Prof. DSc Vanya B. Lozanova

GSM: 0886 64 81 12

E-mail: vanya_lozanov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курс СТАРОГРЪЦКИЯT ТЕАЪР: МИТОЛОГИЧЕН ТЕКСТ И ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ е насочен към анатомията на античния и особено на староатическия политически театър като социокомуникативна и ценностна система на атинската демокрация. Той има за цел да въведе по-задълбочено и детайлно докторантите в проблематиката на античния театър като специфично функционално проявление на старогръцката култура, resp. на атинската демокрация, характеризиращо се със своеобразни социално-политически, идеологически и религиозно-политически функции. Търсенето на механизмите на идеологическа и религиозно-политическа трансформация на определени сюжетни кръгове и тяхната интерполация в мито-драматургичната традиция на класическа Атина предполага един по-различен "прочит" на феномена "староатически театър" в античната класическа култура. Курсът е организиран в две основни жанрови подгрупи – трагедия и комедия, успоредно следвайки двупластовата сюжетна линия на:
1). интерпретацията на Дионисовия мито-ритуален цикъл;
2). интерпретацията на Орфико-дионисовия мито-ритуален цикъл.
Анализът е фокусиран върху най-ярките театрални събития и явления, както и върху породената от тях устойчива театрална и литературно-драматургична традиция, върху интертекстуалните явления, мито-ритуалните им структури и схеми, посредством които се осъществяват социалните, идеологическите и политическите внушения на староатическия театър.

Теми:

Начин на оценяване на придобитите от докторанта знания и умения: събеседване.

Тема 8.3.8. РАННАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ И ПРОВИНЦИЯ ТРАКИЯ (I-III В.)

EARLY ROMAN EMPIRE AND THE ROMAN PROVINCE OF THRACE. (I-III century AD)

Лектор:

Проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова

Prof. DSc Vanya B. Lozanova

GSM: 0886 64 81 12

E-mail: vanya_lozanov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът има за цел да задълбочи и детайлизира познанията на докторантите в областта на изворознанието и историографските аспекти на проблематиката, свързана с Ранната Римска империя и провинция Тракия в периода от управлението на Октавиан Август до административните реформи на Диоклециан. Акцентите са поставени върху генезиса на римската провинциална система, основните етапи, през които тя преминава, типологията на формите на административна организация и управление. Особено място е отделено на дискусията върху т.нар. "романизация" на провинциалното общество и култура. Общата проблематика е конкретизирана в парадигмата на провинция Тракия в периода I-III в.

Теми:

  1. Ранната римска империя: изворови проблеми.
    1. Типология.
    2. Изворови сбирки и издания.
    3. Методи на изворов анализ.
  2. Историографски ракурси. Рим: от Република към Империя. Римската провинциална система.
  3. Възникване на римската провинциална система: от Август до Септимий Север (27 г.пр.Хр. – 211 г.сл.Хр.). Извороведски проблеми и историографско развитие.
    1. Типология на провинциите и тяхното управление.
    2. Животът в римските провинции: асимилация и съпротива.
    3. Романизация и латинизация: провинциално общество и култура.
    4. Градско и извънградско пространство.
    5. Религиозен живот: между имперските култове и локалните традиции.
  4. Провинция Тракия (I-III в.). Извороведски проблеми и историографско развитие.
    1. Провинция Тракия: от Август до Траян. Териториален обхват и граници.
    2. Административна организация на провинция Тракия – (отново) към въпроса за стратегиите.
    3. Инфраструктура и урбанизация.
    4. Провинция Тракия: от първата половина на 2 в. до реформата на Диоклециан.
Начин на оценяване на придобитите от докторанта знания и умения: събеседване.

Тема 8.3.9. АНТИЧНИ МИСТЕРИЙНИ РЕЛИГИИ И ХРИСТИЯНСТВО

ANCIENT MYSTERIAN RELIGIONS AND CHRISTIANITY

Лектор:

Проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова

Prof. DSc Vanya B. Lozanova

GSM: 0886 64 81 12

E-mail: vanya_lozanov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Настоящият лекционен курс акцентира върху някои от най-значимите проявления на този специфичен тип религиозно-философско поведение в античността и тяхното отношение към генезиса на християнството. Той има за цел да въведе по-задълбочено и детайлно докторантите в проблематиката на някои от най-популярните мистерийни доктрини, техните институции и общества. Мистерийните школи и общества са оказали – пряко и индиректно – особено силно влияние върху генезиса на културата и политиката на цивилизациите. Структурата на организацията, институциите, символиката, теологията са разгледани като своеобразни трансмисии на наследено и иновация на литературни текстове, от една страна, и морални и интелектуални ценности през вековете, от друга. Вниманието е съсредоточено върху анализа на генезиса и структурата на мистерийните култове и общества, на моделната реконструкция на комплекса учение–праксис–вяра въз основа на съхранилите се догматични и исторически текстове, както и на техните рефлексии в християнството и върху съвременната цивилизация като цяло.

Теми:

Начин на оценяване на придобитите от докторанта знания и умения: събеседване.

Тема 8.3.10. ДРЕВНА ТРАКИЯ КАТО МИТОЛОГЕМА НА СТАРОАТИЧЕСКИЯ ТЕАТЪР/КУЛТУРА

ANCIENT THRACIA AS MYTHOLOGEM OF OLD ATTIC THEATRE/CULTURE

Лектор:

Проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова

Prof. DSc Vanya B. Lozanova

GSM: 0886 64 81 12

E-mail: vanya_lozanov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Настоящият лекционен курс има за цел да предложи на докторантите задълбочен анализ на образите на Тракия и траките като специфична функция на Другостта в класическата атинска култура посредством староатическия театър. Централно място в тези функции намират процесите на литературизация на митологичните комплекси и тяхната проекция в староатическата драма и сцена, които имат силни социални и религиозно-политически позиции в системата на Атинската демокрация. Тази им специфика предопределя особената роля на тракийските митологични персонажи и мотиви в празничния контекст на полисния социум през епохата на високата класика.

Теми:

Начин на оценяване на придобитите от докторанта знания и умения: събеседване.

Тема 8.3.13. НАЦИОНАЛИЗМИ, ИДЕНТИЧНОСТИ И ОБЩЕСТВА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

  ДО ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

NATIONALISM, IDENTITIES AND SOCIETIES IN SOUTHEASTERN EUROPE

Лектор:

Проф. д-р Румяна Прешленова

Тел. 02 980 62 97

E-mail: roumiana.preshlenova@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен да развие аналитични и съпоставителни умения въз основа на познанията за историческото развитие при прехода от традиционно към модерно общество и от империи към национални държави в Югоизточна Европа. Разглеждат се движещите сили на тези промени, външните влияния и зависимости, възприемането и отхвърлянето на европейски модели за устройство на държавата и обществото в Югоизточна Европа. Проследяват се основните идеологии на епохата и тяхното специфично отражение върху развитието на региона.

Форми на обучение:

лекции, дискусии, индивидуална писмена разработка

Начин на оценяване:

събеседване

Тема 8.3.18. ОВЛАСТЯВАНЕ НА ВЯРАТА: КАК ИМПЕРАТОРИТЕ ОВЛАСТИХА ЕПИСКОПИТЕ

THE EMPOWERMENT OF FAITH: HOW EMPERORS EMPOWERED BISHOPS

Лектор:

Доц. д-р Златомира Герджикова

Секция "Балканските народи през Средновековието"

Тел. +359 980 62 97

E-mail: zlatomira.gerdzhikova@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Властта е неизменна част от всяко историческо изследване – политическо, социално, икономическо и дори културно.

Властта присъства в ежедневието ни, оказва влияние върху решенията, които вземаме и е неизменна част от социалния ни облик. В този смисъл методите за изследването на властта в различните й форми са необходимо умение за всеки историк, без значение областта на специфичните му интереси.

Този курс предлага възможността за придобиване на необходимите теоретични познания и практически учения за идентифициране на властовите факори; изследване на отношенията, които властовите фактори установяват при различни политически, социални и икономически ситуации; и анализирането на последиците от техните дествия. Въпреки че е базиран на конкретен исторически процес – развитието на църковната структура и е тясно свързан с религиозната власт, знанията и уменията, които ще бъдат придобити по време на курса, могат да бъдат прилагани в други хронологични отрязъци и при изследването на ръзлични проблеми.

Курсът е разделен на три тематични блока- въвеждащ, практически и аналитичен. Трите блока имат за цел развитието на различни умения у участниците в курса.

Въвеждащ – дефиниране на властови проблеми, набавянето на обща информация за хронологичния, географския и културния ареал; набелязване на основните методи за извършване на изследването.

Практически – развиване на уменията за анализ на разнотипен изворов материал.

Аналитичен – съчетаване на информацията от първия етап със сведенията, получени от анализа на изворите и извършване на синтез на информацията.


Тема 8.3.19. БАЛКАНИТЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА. ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА

THE BALKANS BETWEEN THE EAST AND THE WEST. HISTORICAL PERSPECTIVE

Лектор:

доц. дин Юра Константинова

Секция "Балканите през периода 1878 -1945"

Тел. +359 980 62 97

E-mail: yura.konstantinova@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е посветен на съдбата на европейския югоизток, разгледана през призмата на отношенията Изток-Запад. Убеждението ни е, че за да бъдат правилно разбрани съвременните процеси, протичащи в Югоизточна Европа е необходимо да се проследи развитието им, започвайки от епохата, когато се заплита възелът на балканските противоречия. Поради това хронологическите граници, в които се проследява темата, съвпадат с така наречения "дълъг ХІХ век", обхващащ периода от края на ХVІІІ в. до 1923 г. Акцентът е поставен върху специфичните за всяка балканска страна външнополитически проблеми. В контекста на антитезата Изток – Запад се анализират националните програми на балканските народи и конкретните методи, които се предлагат от политическите елити за тяхното осъществяване. На всички нива на обучението по история се набляга на ролята и значението на Великите сили при определяне съдбата на малките балкански народи, настоящият курс обаче поставя в центъра на вниманието си решенията, които всяка от балканските държави предлага на дилемата "Изток-Запад". Естествено, политиката на Великите сили (акцентът е поставен на Русия и Австро-Унгария, които са двете европейски държави с най-сериозни интереси в региона), конкретните им външнополитически цели в региона и идеологическите концепции, на които те се опират са неразделна част от проблематиката на курса. Специално внимание е обърнато на опитите на балканските народи да осъществят националните си цели, използвайки противоречията между големите европейски държави. Разгледани са различните идеи за създаване на силно политическо обединение в европейския югоизток, независимо от формата, в която се предлага конституирането му - Източна империя или Балканска федерация. Целта на курса е да се посочат корените на противоречията и съюзите на Балканите чрез поставянето им в геополитически и исторически дискурс.

Теми:

1. Източният въпрос като отражение на антитезата Изток – Запад. Политически, икономически и културни измерения, 2 ч. лекции
2. Хабсбургската империя между великоимперски стремежи и славянския въпрос, 2 ч. лекции
3. Руски планове за решаване на Източния въпрос, 2 ч. лекции и 2 ч. упражнение
4. Национализъм, славянско единство и панславизъм, 2 ч. лекции и 2 ч. упражнение.
5. Сърбия от "Начертанието" на Гарашанин към югославизма, 2 ч. лекция
6. България между санстефанската мечта и берлинската реалност, 2 ч. упражнение
7. Гръцката Мегали идея – същност и развитие, 2 ч. лекция
8. Румъния – буфер между три империи, 2 ч. лекция
9. Османската империя – ориентализъм и оксидентализъм, 2 ч. лекция
10. Мюсюлманските общности на Балканите, 2 ч. упражнение
11. Войните на Балканите (1912-1923) – краят на една епоха, 2 ч. лекция и 2 ч. упражнение
12. Проверка на знанията – събеседване.

Тема 8.3.22. ПОЛИТИКА, КУЛТУРА И КАРИКАТУРА

POLITICS, CULTURE, AND CARICATURE

Лектор:

доц. д-р Добринка Парушева

Мобилен тел.: 0885 147377

E-mail: clio_dp@yahoo.co.uk

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Целта на този курс е да проследи и анализира отношенията между карикатурата (и карикатуристите) и обектите на окарикатуряване, от една страна, а от друга, между карикатурата (и карикатуристите) и нейната (тяхната) публика. Във фокуса на вниманието са политиката, политическата култура и политическата карикатура в България. Хронологически темите, които са обект на интерес в курса, покриват периода от 1878 до 1944 г. Политическа култура в случая се разбира в смисъла, влаган в това понятие от социалните науки, а именно: психологическа ориентация или отношение на хората към политиката и управлението, което има когнитивен, реактивен и оценъчен аспект.

Информация за курса


Тема 8.3.26. ДИСКУРСЪТ ЗА ЕВРОПА В ЮЖНОСЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ (ХІХ век )

THE DISCOURSE OF EUROPE IN THE SOUTH SLAVIC LITERATURES (19th Century)

Лектор:

Доц. д-р Антоанета Балчева
Сеция "Културна история на балканските народи"

Тел.: +359 980 62 97

E-mail: ani.balcheva@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Форми на обучение:

лекции, дискусии, индивидуална писмена разработка

Начин на оценяване:

събеседване

Анотация:

Курсът е насочен към докторанти от областта на балканските литератури и култури, изследователи в областта на сравнителното литературознание. Целта му е да се разгледа идеята за Европа не само като субект, но и като продукт на историята, плод на определени културни и геополитически стратегии в един период на преход от традиция към модернизация, на установяване на нови общностни и културни идентичности на Балканите. Ще бъдат анализирани хетерогенната същност на зараждащите се национални култури, като умален модел на европейската мултикултуралност и асиметричност. В съпоставителен план ще бъдат представени разпространението на илиризма и идеологемите за славянска взаимност като част от интердискурсивния европейски обмен, формирането и ролята на местните елити, техните европейски пътища и противоречиви визии за център и периферия на Стария континент. Въз основа на конкретни текстове от сръбската, хърватската, словенската и черногорската литератури студентите ще проследят зоните на интерференция, размяната на културни идеи и модели, естетическите дилеми на техните автори в контекста актуалното за века картографиране на Европа. Специален акцент ще бъде поставен върху преводната рецепция с оглед на специфичните за региона литературно-исторически процеси.

Annotation:

The course is aimed at PhD students from the field of Balkan Literature and Culture, and Comparative Literary Studies. Its purpose is to consider the idea of Europe not only as a subject but also as a product of history, as a emanation of certain cultural and geopolitical strategies in a period of transition from tradition to modernization and establishment of new community and cultural identities in the Balkans. The heterogeneous nature of emerging national cultures will be analyzed as a model of European multiculturalism and asymmetry. From a comparative perspective, will be presented the dissemination of the ilirism and ideologies of Slavic reciprocity, the formation and role of local elites, their European paths and contradictory visions for center and periphery of the old Continent. on the basis of specific literary texts from Serbian, Croatian, Slovenian and Montenegrin literature, the areas of interference, the exchange of cultural ideas and patterns, the aesthetic dilemmas of their authors in the context of the current mapping of Europe will be traced. Students will be introduced in the translation reception with a view to region-specific literary processes.

Тема 8.3.27. ТЕНДЕНЦИИ В АМЕРИКАНСКИЯ ТЕАТЪР ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 20 В.

TRENDS IN AMERICAN THEATER IN THE SECOND HALF OF THE 20TH CENTURY

Лектор:

Проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова-Станчева

Prof. DSc Vanya B. Lozanova

Тел.: 0886 64 81 12

E-mail: vanya_lozanov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът "Тенденции в американския театър през втората половина на 20 в." има за цел да въведе докторантите в най-изявените идейно-естетически явления на съвременните театрални сцени в САЩ. Програмата проследява развитието на двете основни направления в американския театър – мейнстрийм и авангард, илюстрирайки ги с някои подбрани школи, драматурзи и театрални жанрове, както и техните социално-политически, културно-исторически и социално-психологически предпоставки. Подробно са анализирани някои знакови автори и драматургични стилове в сценичния контекст на традиционно обвързаните с тях театрални трупи и формации. След кратък преглед на историята на американския театър до края на 20 в. и дискусиите върху терминологията, понятията и идеите на модернизма и постмодернизма, се предлага кратка история на "Бродуей" и неговите алтернативи. На фона на творчеството на модерните американски драматурзи Южин О’Нийл, Тенеси Уилямс и Артър Милър, е анализиран театърът на абсурда и неговата американизация с най-забележителните драматургични и театрални фигури (Едуард Олби, Артър Копит, Гор Видал, Хърб Гарднър, Сам Шепърд, Джон Гуар, Дейвид Мамет). Програмата фокусира и върху явления като етническия театър в САЩ, експерименталните и алтернативните театрални формации като Ливинг и Опън Тиътър; ритуалния театър и паратеатралните експерименти.

Информация за курса


Тема 8.3.28. БАЛКАНСКАТА МОДЕРНОСТ

BALKAN MODERNITY

Лектор:

проф д.и.н. Рая Заимова

Prof. DSc. Raia Zaimova

Тел.: +3592 9806297; +359 886 56 88 62

E-mail: rzaimova@balkanstudies.bg; rzaimova@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Целта на курса е да обърне внимание на докторантите на модерните културно-историческите процеси на Балканите, които тръгват от Просвещението и допринасят за националното пробуждане;
o да разширят познанията си за европейска и балканска историография (18 в.), за спецификите на универсалното и регионалното;
o за чуждия поглед на пътешествениците през османския период
o за просвещенският модел “Цивилизация - варварство” и развитието му през 19 - 20 в.
o за проблемите на религиозната толерантност в образователната система на Балканите
o за балканския манталитет и културната идентичност

Annotation:

o The aim of the course is to draw doctoral students’ attention to the modern cultural and historical processes in the Balkans, which begin in the Enlightenment and contribute to the national awakening;
o to widen their knowledge about the European and Balkan historiography (18th c.) and the characteristics of the universal and the regional;
o about the travelers’ foreign view in the Ottoman period;
o about the enlightened model “Civilization – barbarity” and its development in the 19th-20th c.;
o about the issues of religious tolerance in the Balkan educational system;
o about the Balkan mentality and cultural identity.

Тема 8.3.29. БАЛКАНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА: ОКУПАЦИЯ, КОЛАБОРАЦИОНИЗЪМ, СЪПРОТИВА

THE BALKANS DURING WWII: OCCUPATION. COLLABORATION, RESISTANCE

Лектор:

доц. д.н. Бисер Петров

Assoc.–Prof. D.Sc. Bisser Petrov

Тел.: +359898866810

E-mail: bisser_p@hotmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Както предполага така формулираното му заглавие, основният акцент в лекционния курс ще бъде поставен върху съдбата на окупираните балкански държави по време на Втората световна война - Албания, Югославия (в частност Сърбия) и Гърция. Другите две държави – България и Румъния ще бъдат разгледани в по-общ план. Споменатите три окупирани държави притежават, разбира се, своя национална специфика, но събитията и процесите, които се разиграват в тях, са до голяма степен сходни. Това се отнася преди всичко до разделението на националната съпротива на два враждуващи помежду си лагера, чийто сблъсък прераства в открита гражданска война. Затова разглеждането и тълкуването на разигралите се събития в сравнителен контекст би позволило да се даде една по-пълна и реалистична представа на обстановката в тези три страни в годините на Втората световна война.

Annotation:

As its title suggests, the main stress of the lecture course will be put on the fate of the occupied Balkan states during the Second World War - Albania, Yugoslavia (Serbia in particular) and Greece. The other two countries – Bulgaria and Romania – will be considered in a more general way. These three occupied states had, of course, their national specificity, but the events and processes that took place in them were largely similar. This applies, above all, to the division of the national resistance into two warring camps whose clash had evolved into an open civil war. Therefore, examining and interpreting developments in a comparative context would make it possible to give a fuller and more realistic picture of the situation in these three countries in the years of the Second World War.

Тема 8.3.30. ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ И ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ

 

Лектор:

проф. дюн Надя Георгиева Бояджиева

Prof. Nadya Boyadzhieva, LL.D.

Тел.: 0884 547 775

E-mail: nadiaboyadjieva@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курс „Евроатлантическата интеграция и Западните Балкани” има за цел да даде знания за междудържавните отношения в района на Западните Балкани след разпадането на двуполюсната система на международни отношения в началото на 90-те години на ХХ век до днес. Обучаващите се студенти и специализанти ще се запознаят с важни обществено-политически и социално-икономически процеси, протекли в държавите от Западните Балкани, предприетите от отделните държави стъпки с оглед членство в НАТО и в Европейския съюз; трудностите и предизвикателствата пред интеграционния процес, постигнатите успехи и възможностите, произтичащи от присъединяването към евроатлантическите структури.
Отделен акцент ще бъде поставен върху проблемите на правата на човека и правата на малцинствата в отделните държави с оглед изпълнение на критериите за членство в ЕС, въпросите на регионалната сигурност, демократизацията и върховенството на закона в региона. Курсът завършва с разглеждане на актуалната обстановка в региона на Западните Балкани в контекста на Българското Председателство на Съвета на Европейския съюз с акцент върху политическите приоритети на българското председателство и равносметка на постигнатите резултати в намирането на дългосрочни решения на важни за държавите от Западните Балкани, за България и за ЕС проблеми.
Модерният начин на поднасяне на знания предлага освен традиционните лекции, активно включване на обучаемите чрез решаване на казуси, изготвяне на самостоятелни разработки по избрана от студента тема, участие в групови дискусии и др.

Тема 8.3.31. МЕЖДУНАРОДНО МИРООПАЗВАНЕ И РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ НА БАЛКАНИТЕ

INTERNATIONAL PEACEKEEPING AND CONFLICT RESOLUTION IN THE BALKANS

Лектор:

проф. дюн Надя Георгиева Бояджиева

Prof. Nadya Boyadzhieva, LL.D.

Тел.: 0884 547 775

E-mail: nadiaboyadjieva@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Курсът се предлага на английски и на български език

Annotation:

Today, more than three decades after the end of the Cold War, the need for effective peacekeeping and conflict resolution remains acute. The devastating civil wars in Former Yugoslavia, the war in eastern Ukraine since 2014, and the prolonged war in Afghanistan are among the conflicts that have continued to take a gruesome toll. Can this conflicts be resolved, and, if so, how? This course seeks to help students answer these questions. The course begins by examining the chief mechanisms and techniques for resolving armed conflicts. We will be scrutinizing examples of conflict resolution, peacebuilding, and peacekeeping over the past thirty years in the Balkans (Bosnia, Kosovo, FYROM).
The case studies chosen for the class will illustrate different challenges and approaches to conflict resolution, peacekeeping, and peacebuilding, and the role of international community and international organizations (UN, EU, NATO, OSCE, etc.).
Students will think about communication strategies, concepts of justice, political instincts, and other practical attributes that are relevant to resolving conflict and maintaining peace in such contexts. To help in the understanding of these tasks, the course includes in-depth discussions of academic literature followed by a simulation of conflict resolution with students in the roles of conflict negotiators and combatants. By the end of the class, students will have a good sense of both the challenges and the promise of conflict resolution and peacekeeping/peacebuilding.

Тема 8.3.32. СИГУРНОСТ В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН

BLACK SEA SECURITY

Лектор:

проф. дюн Надя Георгиева Бояджиева

Prof. Nadya Boyadzhieva, LL.D.

Тел.: 0884 547 775

E-mail: nadiaboyadjieva@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Курсът се предлага на английски и на български език

Annotation:

This course explores the security issues in the Black Sea region. It begins with an overview of the Black Sea region. We will be discussing topics related to Black Sea security in the context of European and regional security. The focus will be discussing the main issues in different security areas – military security, economic security, energy security, etc. The course discusses the Black sea policy of the main actors in the region: Russia, Turkey, Ukraine, Romania, Bulgaria, etc., as well as the Wider Black sea region problems. The course then looks at the economic, political and military cooperation. It also discusses the “frozen conflicts” and other threats to security in the Black Sea region. Another important issue will be Black Sea security perspectives, NATO enlargement, and the EU enlargement including enlargement to Western Balkans and Black Sea security. Another important focus will be discussing the role of Republic of Bulgaria as a valuable partner and a reliable member of EU and NATO and its Black sea policy in the XXI century. It concludes by considering future of the Black sea security in the new geopolitical environment after the end of bipolar international system and the future of Black Sea region.

Тема 8.3.33. МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

INTERNATIONAL RELATIONS

Лектор:

проф. дюн Надя Георгиева Бояджиева

Prof. Nadya Boyadzhieva, LL.D.

Тел.: 0884 547 775

E-mail: nadiaboyadjieva@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Курсът се предлага на английски и на български език

Annotation:

This class provides a rigorous overview of theories of international relations (IR), with a focus on fundamental theoretical debates in IR and their relationship to empirical social science. The course complements other advanced courses that examine discrete empirical applications of these theories and methodological issues. Students should finish the course with an ability to situate arguments in the conceptual structure and intellectual history of IR theory, to grasp the assumptions, logical structure and implications of various theoretical positions, and to appreciate the diverse range of available concepts and explanations for state behavior.
The focus will be on several major topics: World Politics and International Relations, the Levels of Analysis in International Relations theory, Anarchy, Sovereignty, and the State System , Power, Distribution of Power, Polarity, and Order; Hegemony, Hierarchy, Power Transitions, and Order; Domestic Institutions, Democracy and IR, Strategic Interaction, Security Dilemmas, and Bargaining in International Politics, diplomacy, International Institutions, Ideas, Perception, and Culture. The course will also discuss briefly the following issues: the Foundations of Neo-Constructivist and Postmodern Approaches to IR, Neo-Realism Institutionalism, the “Neo-Realis Domestic Politics 1: Preferences, Institutions and Foreign Policies, the /Neo-Liberal” Debate, Neoclassical Liberalism and will conclude with a debate on the Future of IR Theory. The course will also explains the main systems in international history with focus on Westphalian order (1648 – today).

 


8.4. - ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ


Тема 8.4.1. МАЛЦИНСТВА И ЕТНИЧЕСКИ ПОЛИТИКИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

MINORITIES AND ETHNIC POLICIES IN SOUTHEASTERN EUROPE

Лектор:

Доц. д-р Благовест Нягулов

Вlаgоvеst Njаgulov

Тел. сл. 870-8513 (Институт за исторически изследвания), моб. 0888 057 308

E-mail: bna2002@mail.bg

Хорариум:

30 учебни часа (лекции, семинар, самостоятелна работа).

Анотация:

Курсът има за цел да представи и дискутира основните теоретични и практически измерения на темата за малцинствата и съвременните етнически политики в Югоизточна Европа1. Подходът е интердисциплинарен, като обединява достиженията на историята, правото, политологията и етнологията. Особено внимание се отделя на сравнителните анализи. Териториалният обхват включва балканските държави, като регионалната проблематика се вписва в по-широк европейски и световен контекст. Хронологическите рамки обхващат периода на ХХ - началото на XXI век (от края на Първата световна война до наши дни), с акцент върху текущата история след края на Студената война.

Разширена учебна програма:

Лекционният курс е структуриран в два основни блока с оглед на теоретичните и практическите измерения на темата. Курсът започва с изясняването на понятията етнос, нация, национализъм, национална държава, идентичност и др. На тази основа се представят: дискусиите за дефинирането на термина "малцинство"; класификациите на малцинствата (национални, етнически, религиозни и езикови, гранични и вътрешни, компактни и дисперсни, сепаратистки и лоялни, традиционни и нови малцинства, и пр.); видовете малцинствени права (негативни - недискриминация и позитивни - специални права, индивидуални и колективни права, права на човека и права на малцинствата); миграциите като фактор в историята на малцинствата; триадата "държава-приемник – малцинство – държава-майка". Проследяват се различните етнически политики спрямо малцинствата в исторически контекст: геноцид / eтноцид, принудителни изселвания / емиграции и размяна на населения ("етнически прочиствания"), дискриминация и асимилация, интеграция и защита на правата на малцинствата (лицата, принадлежащи към малцинства), културна и териториална автономия на малцинствата. Аспектите на малцинствената проблематика и защитата на малцинствата в конституциите и законодателствата, в държавните структури и в политическия живот се представят с оглед на признаването и юридическия статут на малцинствата, употребата на малцинствените езици, политическото представителство на малцинствата и етническите партии. Мястото на малцинствата в международното право се анализира с акцент върху създаването на общо европейско право в това направление след 1989 г. Универсалните, регионалните и двустранните измерения в международноправната защита на малцинствата се илюстрират със съответните ангажименти на Обществото на народите, Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа, Европейския съюз, както и чрез регионалните споразумения и двустранните договори.
В другия тематичен блок се представят конкретно нациите и малцинствата в Югоизточна Европа, както и съвременната история на малцинствените проблеми в региона през ХХ-XXI век в контекста на теорията и практиката на националната държава и основните тенденции в развитие на международните отношения. Специално място се отделя на съвременната проблематика на българските малцинствени общности извън страната, на малцинствата ("етническите групи") в България и на "българския етнически модел" след 1989 г. Дават се общи сведения и за съвременното състояние на малцинствата и за етническите политики в Румъния, в Югославия, държавите в постюгославското пространство и Албания, в Гърция и Турция. При обяснението на конкретните етнически политики на балканските страни спрямо техните "вътрешни" и "външни" малцинства се търсят историческите, политическите и други фактори, определящи съответните сходства и особености. Анализира се мястото на малцинствените проблеми на Балканите в съвременните междудържавни отношения, ролята на международните организации в тяхното регламентиране и отношението на балканските държави към международните стандарти за защита на малцинствата.


1 Чрез термина "етническа политика" се означава влиянието на етническия фактор в политическия живот, както и ролята на политическите фактори за формирането на междуетническите отношения и решаването на етническите проблеми. Терминът "малцинство" се използва в неговия смисъл на група от населението - граждани на една държава, която притежава национални, етнически, религиозни или езикови характеристики, различаващи я отчетливо от останалото население, която е числено по-малобройна от това население, намира се в недоминиращо положение и има обща воля да запази своите специфични характеристики, а индивидите, съставящи тази група, се самоидентифицират с нея.

Тема 8.4.2. УВОД В ИСТОРИЯТА И НЕЙНИТЕ ПОМОЩНИ НАУКИ

INTRODUCTION IN THE HISTORY AND ITS AUXILIARY SCIENCES

Лектор:

Антоанета Георгиева Запрянова

Доц. д-р, секция "Помощни исторически науки и информатика"

Antoaneta Georgieva Zaprianova

Тел. 954-18-35, 0899-35-22-10

E-mail: antos21antos@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Предложеният курс от лекции /30 учебни часа/ има за цел да въведе докторанта в спецификата на историческото познание като система от дисциплини, чиито обект на изследване са отделните помощни исторически науки; да запознае с теоретичните проблеми, които съпътстват работата с различните по вид и произход документи; да разкрие възможностите на интердисциплинарната методология, съчетаваща методите на традиционните /палеография, сфрагистика, хералдика и пр./ помощни исторически науки с други области на хуманитаристиката /социална, историческа, културна антропология, социология, социална психология/. Курсът е адресиран към всички специалности, където документът е обект и средство на ретроспективното познание.

Тема 8.4.3. ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ НА БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ ОТ 1879 Г. И СПОРЕД КОНСТИТУЦИИТЕ ОТ 1947 И 1971 Г.

BULGARIANS STATE ORGANIZATION AND STATE INSTITUTIONS ACCORDING TO THE TURNOVO CONSTITUTION OF 1879 AND THE CONSTITUTIONS OF 1947 AND 1971

Лектор:

Проф. д-р Йорданка Маринова Гешева

Prof. dr Yordanka Marinova Gesheva

Тел. 0884 518874

E-mail: ygesheva@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа лекции

Анотация:

В предлагания курс се разглеждат основните положения на Санстефанския и на Берлинския договори от 1878 г., касаещи устройството и управлението на Княжество България и на Източна Румелия. Обект на разглеждане и обсъждане са характерът на първата българска конституция и направените в нея промени през 1893 и 1911 г. , както и Органическият устав на Източна Румелия. Лекторът детайлно запознава докторантите с държавните институции по Търновската конституция, с правата и задълженията на Монархическата институция, Народното събрание, Министерския съвет, със съденето на министрите от специалния Държавен съд. Правят се анализи и съпоставки; обект на разглеждане е триъгълникът на властта (държавен глава-правителство-парламент). Представят се взаимоотношения между институциите по конституция и като практика. Дискутират се промените в държавното управление в периода 1934-1944 г.; новите права на институциите в отсъствието на Народно събрание. Поставят се и се дискутират не само теоретически, но и редица практически въпроси в областта на държавното управление.
Като втора част на курса се разглеждат въпроси, свързани с държавното устройство и управление на България след Втората световна война до 1989 г. Представят се и се анализират конституциите от 1947 и от 1971 г.; търсят се общите и различните неща между тях; спецификите, особеностите. Специално внимание се отделя на създадените по тези две конституции държавни институции, на техните права и задължения.
При интерес от страна на докторантите може да бъде представена и последната българска конституция от 1991 г.

Annotation:

The proposed course examines the basic positions of the San Stefano and the Berlin treaties of 1878 concerning the structure and management of the Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia. The subject of discussion is the nature of the first Bulgarian Constitution and the changes made in it in 1893 and 1911, as well as the "organic" Statute of Eastern Rumelia. The lecturer acquaints in detail the PhD students with the state institutions in the Turnovo Constitution, the rights and obligations of the Monarchic institution, the National Assembly, the Council of Ministers, and the judges of the special State Court. Analyzes and comparisons are made; the triangle of power (the head of state-government-parliament) is under consideration. There is a relationship between constitutional institutions and practice. Changes in state governance were discussed in the period 1934-1944; the new rights of the institutions in the absence of a National Assembly. There are discussed and placed not only theoretical but also a number of practical issues in the field of government.
The second part of the course deals with issues related to state planning and management of Bulgaria after the Second World War until 1989. The constitutions of 1947 and 1971 are presented and analyzed; common and different things are sought between them; specifics, peculiarities. Special attention is paid to the state institutions established under these two constitutions, their rights and obligations.
With the interest of PhD students, the last Bulgarian Constitution of 1991 can be presented.

Тема 8.4.4. ОТ ТРАДИЦИОННО КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО.

ПАРТИЙНО-ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА И ГРАЖДАНСКИ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ (КРАЯ НА ХІХ- СРЕДАТА НА ХХ В.)

FROM TRADITIONAL TO CIVIL SOCIETY.

A POLITICAL SYSTEM AND CIVIL ORGANIZATION IN BULGARIA (1878–1944)

Лектор:

Доц. Росица Стоянова

Rositsa Stoyanova

Тел. 862-7630

E-mail: rositca_st@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс има за цел да разшири познанията на докторантите по две основополагащи групи от проблеми, свързани с новата българска история. Първият проблемен кръг се отнася до формирането, функционирането и етапите на развитие на партийно-политическата система в края на ХІХ-средата на ХХ в. Изхождайки от виждането, че обучаващите се в тази образователна степен разполагат с определен набор от знания, задачата на тази част от лекционния курс не е да ги запознае с историята на отделните партии. Стремежът е да се задълбочат техните познания, като се очертаят общите и специфичните характеристики на политическите формации, водещите тенденции, да се акцентира върху дискусионни за българската историография въпроси. Специално внимание ще бъде обърнато на анализа на партийните програми, общинските плотформи, организационните статути и пр. На тази база докторантите ще могат да формулират свои виждания и преценки.
Преходът от традиционно към модерно общество включва като основен елемент зараждането и утвърждаването на доброволни граждански обединения. Именно това е и вторият проблемен кръг на курса. Доколкото разработките, посветени на т.нар. "трети сектор" в исторически план са малобройни и пръснати, целта е да се очертаят основните типове организации съобразно устройството и целите им, да се набележат главните посоки на дейност, техните заслуги и слабости, да се акцентира върху динамиката на взаимоотношенията по линията държава-община- граждански структури, да се анализират законовите постановки, засягащи неправителствените организации, външните влияния и тяхното пречупване през местната традиция, мястото и ролята на политическите фактори.
Курсът е насочен към обучаващи се по докторантски програми в специалностите нова и най-нова българска история, балканска история, социология и др.

Тема 8.4.6. ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК

POLITICS, ЕСОNOMICS AND SОСIЕTУ IN ВULGARIA DURING

THE SECOND HALF ОF THE XXTH СЕNTURУ.

Лектор:

Проф. д-р Илияна Илиева Марчева

Iliyana Marcheva, PhD, Prof.

Тел. 0885 76 11 54

E-mail: imarcheva@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите от БАН с основните социално-икономически и културни процеси и обуславящите ги външно- и вътрешнополитически решения от средата до края на 20-ти век, които очертават особеностите на индустриалното общество от съветски тип в България и неговото трансформиране в информационно по време на прехода към демокрация и пазарна икономика.
Българският случай е представен на фона на сходните синхронни процеси в Източна Европа и СССР, образуващи по време на Студената война обособения военно-политически, стопански и идеологически Източен блок.
При интерес от страна на слушателите е предвидена втора част на курса, в която се разглеждат основните проблеми на прехода на България (1989-2007) – установяване на парламентарна демокрация, работеща пазарна икономика и приемането на страната в НАТО и ЕС.
Курсът е изграден основно върху проблемно-хронологическия принцип. Но са предвидени и тематични лекции, които са посветени на резултатите от въздействието върху обществото на политиката и икономическото развитие, които резултати доказват обективната нужда от смяна на системата на държавния социализъм.
Курсът завършва със събеседване и индивидуални писмени разработки.
Предназначен е най-вече за докторанти от хуманитарните и обществените науки като социология, икономика, етнология, изкуствознание, литературознание, история.

Annotation:

The aim of the course is to acquaint PhD students with the main social and economic processes and internal political and foreign- political decisions from the second half of the century up the its end, that determined them. Those processes constituted the characteristics of the industrial society of the Soviet type that was established in Bulgaria and was transformed into the information society during the transition to the democracy and market economy.
The Bulgarian case will be presented as a part of the similar processes in the Eastern Europe and the Soviet Union that make the Eastern Block during the Cold War.
The course is organized on the basis of topics revealed by the problem-chronological methods.
It includes also some lectures dedicated to the results of the influences upon the society of the economic and political development that proved the historical inevitability of the change of the system of state socialism.
If there is an interest on behalf of the students the history of the Bulgarian transition can be presented in some lectures.
At the end of the course there will be a discussion.
The course is designed for historians, cultural anthropologists, ethnologists, economists and those interested from other social sciences and humanities.

Тема 8.4.7. МЕЖДУНАРОДНИ МИГРАЦИИ В БЪЛГАРИЯ, КРАЯТ НА ХIХ – СРЕДАТА НА ХХ ВЕК. ИЗВОРИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

INTERNATIONAL MIGRATIONS IN BULGARIA, LATE 19TH – MID-20TH CENTURIES. HISTORICAL SOURCES AND RESEARCH METHODS.

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Доц. дин Пенка Пейковска

Assoc. Prof. Penka Peykovska D.Sc.

Тел. +359 886 858 385

E-mail: ppykvsk@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Контрол и оценяване на придобитите знания и умения:

събеседване

Курсът се предлага на български и на английски език

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите с основните извори и методи на изследване, чрез които се реконстурира историята и моделите на миграционните потоци "от" и "към" България от края на ХIХ до средата на ХХ в. и чрез които се очертават особеностите на тяхната времева динамика, пространствена насоченост, възрастова и полова структура, икономическа интеграция. Специално внимание се отделя на издирването, характеристиката и критиката (външна и вътрешна) на писмените извори: официални документи на институции и организации, преброявания и други статистики, регистри, т. нар. "масови" извори, както и документи от личен произход (дневници, пътеписи, спомени, писма). Изучават се методи за качествен и количествен анализ, методът на казусите (case study), биографичиният метод.

Annotation:

The course is designed for historians, cultural anthropologists, demographers, researchers from other disciplines who are interested in the modern history of international migrations in Bulgaria.
The target of the course is to acquaint PhD students with the main sources and methods of research for reconstructing the history and patterns of the migration flows from/to Bulgaria from the Late 19th to the mid-20th centuries and for outlining the specifics of their time dynamics, spatial orientation, age and gender structure, economic integration. Special attention is devoted to the discovery, description and critique (external and internal) of written sources: official documents (institutional and organizational records, censuses and other statistics, registers, correspondence, reports, mass or popular sources - documents per se that originate from everyday life situations: marital agreements, land transfers and deeds, mortgage records, birth certificates, career records, etc.) as well as documents of personal origin (diaries, travel notes, letters, memories). Methods of qualitative and quantitative analysis, case study, biographical method, etc. are studied.

Тема 8.4.8. СЪВРЕМЕННИЯТ БЛИЗЪК ИЗТОК

CONTEMPORARY MIDDLE EAST

Лектор:

Доц. д-р Надя Филипова

Associate Prof. Nadya Filipova, PhD

Тел. 0888 618 829

E-mail: nadyafd@hotmail.com; nadyafd@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа лекции

Анотация:

Курсът лекции очертава общите и специфични тенденции във вътрешнополитическото, общественото и стопанско развитие на отделните държави в Близкия изток в контекста на регионалните и международни отношения в периода от Първата световна война до настоящето. Представя се значението на културно-историческите традиции и на външните за Близкия изток държави за формирането на движения, организации и за вътрешно и външнополитическите действия на режимите в отделните страни. Разглежда се ролята на ислямската религия и възникването, развоя и влиянието на национализмите за хода на регионалната динамика и на ключовите страни. Отделя се специално внимание на енергийните и други суровини като фактори за вътрешнополитическото и социално-икономическо развитие и за външнополитическите инициативи на различните близкоизточни държави и за пулсациите в съревнованието между водещите извънрегионални сили. В посочените рамки се разглеждат следните основни проблеми: полагането на основите на съвременните близкоизточни държави в хода и непосредствено след Първата световна война; развоя на арабо-израелския конфликт в неговите различни аспекти; идеите, пътищата и методите за постигане на политически и стопански суверенитет; поляризациите по избор на външнополитически партньори в различните периоди; междудържавните съперничества и военни конфликти, произтичащи от вътрешнополитическото развитие, повишаващи рисковете за извънрегионалните държави и влияещи върху международните отношения; опитите за радикални властови и държавно-териториални трансформации; промените в управлението на отделните страни като резултат от влиянието на различни фактори като спецификите в етническия и конфесионален състав на населението, предизвикателствата на транснационални идеологии и организации, процесите на глобализация и др.

Annotation:

This course outlines the general and specific trends in the domestic political, social and economic development of the Middle Eastern countries in the context of regional and international relations between the First World War and the present. The importance of cultural and historical traditions and the policy of the external for the Middle East states for the formation of movements, organizations and governance policies is presented. The role of Islamic religion and the emergence, unfoldment and influence of nationalisms on the development of regional dynamics and key countries are considered. Special attention is paid to energy and other raw materials as factors for domestic political and socio-economic development and foreign policy initiatives of the various Middle Eastern countries as well as for the pulsations in the rivalries between the leading non-regional states. Within these frameworks, the following main issues are under discussion: laying the foundations of the contemporary Middle East countries during and immediately after World War I; the development of the Arab-Israeli conflict in its various aspects; ideas and methods for the achievement of political and economic sovereignty; polarizations regarding the selection of strategic foreign policy partners in different periods; rivalries between regional regimes and military conflicts stemming from domestic political development, as well as affecting international relations; attempts at radical political power changes and states’ territorial transformations; regime changes as a result of the influence of various factors such as the specifics in the ethnic and confessional composition of the population, the challenges of transnational ideologies and organizations, the processes of globalization, etc.

Тема 8.4.9. СЛАВИСТИКАТА И БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ XIX В. (подбрани славистични теми в контекста на общественото развитие до 1878 г.)

Лектор:

доц. д.и.н. Теодоричка Готовска-Хенце

Тел. 089-647-61-22

E-mail: tgotovska@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Начин на оценяване:

Събеседване или есе, по взамина договорка.

Анотация:

Целта на предлагания курс е да очертае развитието на модерната славистична наука до 1878 г. /със специален акцент върху българите/, като се представят конкретните достижения на главни нейни представители от руската и от чешката школа. Ще бъдат представени основните дебати и техния обществен отзвук.
Курсът може да се води на английски език. Той е адресиран към докторанти в областта на славистиката, лингвистиката, литературата и хуманитарните изследвания, които се интересуват от развитието на славистиката като наука в историческия контекст на XIX в.

Annotation:

The goal of this course is to trace the general development of the modern European Slavonic Studies during the 19th Century up to 1878 (with a special emphasis on the Bulgarians) through the main representatives of the Russian and the Czech Academic Schools.
The course may be taught in English. It is directed toward young scientists, working on their PhD thesis in the field of Slavonic languages, ethnology, literature and human studies, who show an interest in the evolution of the modern Slavonic studies ithin the historical context during the 19th C.

 


8.5. - ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА

С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ


Тема 8.5.1. БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ ФОЛКЛОР

BALKAN AND SLAVIC STUDIES

Лектор:

Доц. д-р Екатерина Анастасова

Секция "Сравнителни фолклористични изследвания"

Assoc. Prof. Ekaterina Anastasova, PhD

Department of Comparative Folklore Studies

Тел. +359 877 175 657

E-mail: ekaterina_anastasova@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс за докторанти отразява фолклорните особености на народната традиционна и съвременната култура на балканските и славянските народи. Той се базира на утвърдени теоретични постановки и изследователски методологии, актуални за съвременната фолклористика. Представянето им в конкретни национални, етнически и религиозни контексти, отразяващи мултикултурното разнообразие на Балканите и славянския свят, ще позволи да се изградят академични изследователски умения, необходими за изучаването на динамичните социални и културни процеси, протичащи в посочените региони. Курсът разглежда основните параметри на т. нар. фолклорна култура и процесите на нейното развитие както в традиционното (до-индустриалното), така и в модерното и постмодерното общество. Програмата е организирана около няколко основни теми: славяните като метаетническа общност и основни славистични дебати и изследователски методологии; балканските етнокултурни общности и ролята на фолклора за формирането на балканските идентичности (етнически, национални, религиозни); фолклор и религия (християнство и ислям); градски фолклор и съвременни фолклорни форми; социалистически и пост-социалистически фолклор. По този начин се проследяват географията, историята и динамиката на фолклорните явления и развитието на славистиката и балканистиката в тясна връзка с науките, изследващи човека и обществото.
Програмата дава възможност за изграждане на докторантите като самостоятелни учени, овладяли съвременни изследователски подходи за успешни емпирични и теоретични разработки в областта на славистиката и балканистиката.
Курсът е насочен към докторанти по фолклористика, но би представлявал интерес и за докторанти по етнология, социология и антропология, както и балканистика и културология.
Курсът се предлага на български, руски, френски и на английски език.

Annotation:

The PhD course reflects the folklore specifics of the traditional and the contemporary culture in the Balkan and Slavic regions. It is based on approved theoretical formulations and research methodologies, current for the contemporary folklore studies. Their representation in particular national, ethnical and religious contexts, reflecting the multicultural variety on the Balkans and among the Slavic world, would allow the construction of academic and research skills, necessary for the study of the dynamical social and cultural processes observed in the specified regions. The course considers the main parameters of the so called folk culture and the processes of its development as well as among the traditional (pre-industrial), also in the modern and postmodern society. The programme is organized around few main topics: the Slavs as a meta-ethnical community and the main slavistic debates and research methodologies; the Balkan ethno-cultural communities and the function of folklore for the formation of Balkan identities (ethnical, national, and religious); folklore and religion (Christianity and Islam); urban folklore and contemporary folklore forms; socialist and post-socialist folklore. In this way we trace out the geography, the history and the dynamics of the folklore phenomena and the development of the Slavic and Balkan studies in relation to the sciences, which view as their main object the human and the society.
The program helps the PhD students in the process of their developments as independent scientists, who master the contemporary scientific approaches for successful empirical and theoretical research within the field of the Slavic and Balkan studies.
The course is aimed at the PhD students in the Folklore Department, but would be of interest to the PhD students, performing their research in the area of ethnology, sociology, anthropology, cultural and Balkan studies as well.
The course is available in Bulgarian, Russian, French and English.

Тема 8.5.3. ЕТНОЛОГИЯ НА СОЦИАЛИЗМА И ПОСТСОЦИАЛИЗМА

ETHNOLOGY OF SOCIALISM AND POST-SOCIALISM

Лектор:

Доц. д-р Ана Лулева

Секция "Етнология на социализма и постсоциализма"

Assoc. Prof. Ana Luleva, PhD

Department of Ethnology of Socialism and Post-socialism

Тел. +359 888 714 608

E-mail: analuleva@gmail.com

Асистент:

д-р Златина Богданова, гл. асистент

Секция "Етнология на социализма и постсоциализма"

Zlatina Bogdanova, PhD

Department of Ethnology of Socialism and Post-socialism

E-mail: zlatina_bogdanova@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс ще запознае докторантите с подходите, методите и понятийния апарат, използвани в етнологичните изследвания на социализма и постсоциализма: социалистическото и постсоциалистическото общества като обекти на етнологията, основни теоретични парадигми и понятия; историография, методология на етнологичното изследване - качествени и количествени методи и съчетаването им. Ще бъдат представени основни аспекти на всекидневната култура на социализма и тяхното трансформиране в постсоциалистическия период: родство и родствени отношения; семейство, брак, конструиране на половете; култура на паметта; трудов свят; динамика на културните и етническите общности и идентичности: евреи, гърци, каракачани, гагаузи, българи в Украйна и Молдова/бесарабски българи.
Курсът ще бъде ориентиран към докторантите по етнология, но едновременно с това той ще предлага знания, които могат да бъдат полезни и за докторанти от други специалности – напр. история, фолклористика, антропология, социология, политология и др.
Курсът се предлага на български, английски и немски език.

Annotation:

The lecture course will present the main approaches, methods and categories, used in the ethnological research of socialism and post-socialism: the socialist and post-socialist societies as ethnological objects, basic theoretical paradigms; historiography, methodology of the ethnological research - qualitative and quantitative methods. Also, the basic aspects of the everyday culture of socialism and their transformation in the post-socialist period will be introduced: kinship and kinship relationships; family, marriage, gender construction, memory culture; labour culture; dynamic of the cultural and ethnical groups and identities: Jews, Greeks, Karakachans, Gagauzes, Bessarabian Bulgarians in Ukraine and Moldova. The course will be appropriate for the ethnology PhD students and also for those who study history, folklore, social anthropology, sociology, political sciences etc.
The course is available in Bulgarian, English and German.

Тема 8.5.4. ЕТНОЛОГИЯ НА БАЛКАНИТЕ

ETHNOLOGY OF THE BALKANS

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. дин Рачко Попов

Секция «Балканска етнология»

Prof. DSc. Rachko Popov

Balkan Ethnology Department

Тел. 0887 603 693

E-mail: balkan_ethnobg@yahoo.co.uk

Асистент:

д-р Магдалена Славкова, главен асистент

Секция «Балканска етнология»

Assist. Prof. Magdalena Slavkova, PhD

Balkan Ethnology Department

Тел. 0887 647 405

E-mail: chachipe@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Езици:

Български и английски

Languages:

Bulgarian and English

Форма на изпит:

писмен

Анотация:

Лекционният курс за докторанти представя в обобщен вид основните параметри на етно-културното наследство на балканските народи и неговите съвременни измерения. Дискутират се основните концептуални понятия и аналитични етноложки техники, които ще ги доведат до разбиране на процесите, протичащи в различните етно-национални, етно-религиозни и етно-културни общности на Балканите. Обучението дава възможност на докторантите да получат познания за основните етноложки параметри на балканските народи и различни видове общности в "традиционното", т.е. доиндустриалното общество, в процеса на модернизация и в наши дни. Проблемите на етничността, националните, регионалните и общностните идентичности, религиозните измерения на етнокултурата, семейно-родствените и социални мрежи, миграциите и мобилността на балканските народи, преходът им към модерност и постмодерност са заложени като основни и ключови теми.
Този обучителен курс има особено важно значение за изграждане на нова персонална перспектива за всеки докторант, помагаща за по-добра ориентация в мултикултурното ни общество в процеса на глобализация. Обучителната програма e ориентирана към докторантите по етнология, но едновременно с това той ще предлага познания, които могат да бъдат необходими и за докторанти от други специалности – история, фолклористика, антропология, социология, културология, политология и други.

Annotation:

The PhD course presents in generalized and summarized parameters of the ethno-cultural heritage of Balkan people and its contemporary dimensions. The fundamental conceptual notions and analytic ethnologic techniques are discussed, which will lead to understanding processes flowing among the different ethno-national, ethno religious and ethno cultural communities on the Balkans. The training gives the possibilities to receive knowledge about the main ethnologic parameters of the Balkan people, and the different kinds of communities in the "traditional", i.e. pre-industrial society, in the process of modernization and up till nowadays. the issues of ethnicity, national, regional and community identities, the religious dimensions of the ethno-culture, the family-relative and social networks, migrations and mobility of the Balkan people, and their transition to modernity and post-modernity are determined as main and key themes. This training course is very significant for the establishment of new personal perspective of each PhD student, which helps for better orientation in our multicultural society in the process of globalization. The training program is oriented towards the PhD students in Ethnology, but together with that it will give fundamental knowledge, which can be used also for PhD students from wide range of other subjects in field of social sciences and humanities, and especially for History, Folklore Studies, and Social Anthropology, Sociology, Culturology, Political Sciences, etc.

Съдържание на учебната програма и литература


Тема 8.5.5. ЦИГАНИ / РОМА (ИСТОРИЯ, ТРАДИЦИИ, СЪВРЕМЕННОСТ)

GYPSIES/ROMA (HISTORY, TRADITIONS, MODERN TIMES)

Лектор:

Доц. д-р Мила Маева

Секция "Балканска етнология"

Assoc. Prof. Mila Maeva, PhD

Balkan Ethnology Department

Тел. 0878 923 083

E-mail: mila.maeva@iefem.bas.bg

Асистент:

гл. ас. д-р Пламена Стоянова

Секция "Балканска етнология"

Assist. Prof. Plamena Stoyanova, PhD

Balkan Ethnology Department

Тел. 0899 223 347

E-mail: flame1228@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Езици:

Български и английски

Languages:

Bulgarian and English

Форма на изпит:

писмен

Анотация:

Лекционният курс за докторанти представя в най-общи рамки историята и съвременното състояние на циганите (Рома и други цигански общности) в глобален мащаб, със специален акцент върху България. Дискутират са произходът и ранната история на циганите; разселването им по света, заселването им на Балканите и в Западна Европа и историческата съдба им през Средновековието; новите цигански миграции (ХIХ-ХХ в.) и съвременното им разпространение в различни страни. Също така е представена общата структура на хетерогенната циганска общност/общности и нейните етносоциални подразделения с техните основни етнокултурни характеристики. Анализират се съществуващите различни модели на държавни политики по отношение на циганите в исторически план и съвременните им варианти, както и развитието на ромския неправителствен сектор. Ще се покажат и съвременните опити за конструиране на ромска "нация", както и търсенето на нови идентичности при други части от общността. Обучителната програма e ориентирана към докторантите по етнология, но едновременно с това той ще предлага познания, които могат да бъдат необходими и за докторанти от други специалности – история, фолклористика, антропология, социология, културология, политология и други.

Annotation:

The PhD training course presents in generalized and summarized form the main parameters of the history and contemporary dimensions of the Gypsies (Roma and other communities) worldwide, with special focus on Bulgaria. The origin and early history of the Gypsies, beginning of their migrations from the country of origin, their presence on the Balkans, migration to the Western Europe, their historical fate during the Middle ages, new migrations (19th and 20th centuries) and their contemporary distribution in various countries of the world are discussed. Also, the general structure of the heterogeneous Gypsy communities will be outlined and the main ethno-social subdivisions with their main ethno-cultural characteristics are presented. Different patterns of the state politics towards the Gypsies in history and nowadays, as well as to the Romani non-governmental sector are analysed. The contemporary attempts for construction of the "Roma Nation" will be presented as well as the processes of searching of the new identities among part of the Gypsy communities. The training program is oriented towards the PhD students in Ethnology, but together with that it will give fundamental knowledge, which can be used also for PhD students from wide range of other subjects in field of social sciences and humanities, and especially for History, Folklore Studies, and Social Anthropology, Sociology, Culturology, Political Sciences, etc.

Съдържание на учебната програма и литература


Тема 8.5.7. ТЕРЕННОТО ИЗСЛЕДВАНЕ В АНТРОПОЛОГИЯТА: ИЗУЧАВАНЕ НА СЛУЧАИ

FIELDWORK RESEARCH IN ANTHROPOLOGY: ANALYSES OF CASE STUDIES

Лектор:

Доц. д-р Валентина Ганева-Райчева

Секция "Антропология на словесните традиции"

Assoc. Prof. Valentina Ganeva-Raycheva, PhD

Department of Verbal Traditions

Тел. +3592 979 30 11; +3592 828 39 25; +3598 98 79 22 85

E-mail: valrai@abv.bg

Хорариум:

30 часа (теоретични ракурси на проблема - 10 часа; работен семинар – 15 часа; самостоятелна работа – 5 часа)

Credits:

30 hours (theoretical approaches to the problem - 10 hours; working seminar – 15 hours; self-study – 5 hours)

Анотация:

Курсът има за цел да представи антроположката проблематика чрез теренното изследване. Овладяването на специфичните форми, методи и процедури на антроположкото проучване става в процеса на разглеждане на конкретни случаи, визиращи различна екологична и обществена среда (равнина, планина, море; село, град; диаспорно съществуване).
Друга важна цел на курса е докторантите да добият представа за реални проекти, свързани с проучване на културни специфики на конкретни етнични и религиозни общности в България, на миграциите и човешката мобилност, на конструиране на наследства и културна идентичност, както и за възможните подходи към тяхното изследване.
Завършилите курса ще получат познания за спецификите на един проект за теренно антроположко изследване; ще овладеят необходимия теоретичен инструментариум за проблематизиране на теренната информация; ще добият практически умения за документиране на културни факти и явления.
В зависимост от темата и подготовката на докторанта курсът може да претърпи промени и нови акценти.
Начин на оценяване: активност по време на семинарите и писмени разработки по определени теми.
Курсът се предлага на български и английски език.

Annotation:

The course is aimed at representing the anthropological problem field as reflected in fieldwork research. The acquisition of specific forms, methods and procedures of anthropological investigation will be achieved by way of reviewing specific cases referring to different ecological and social environments (established in the planes, mountains, littoral regions, villages, towns or diasporas).
Another important objective of the doctoral course is connected to gaining acquaintance about already finished or ongoing projects whose aim is the study of the cultural peculiarities of the specific ethnic or religious communities in Bulgaria, their migration and human mobility, the construction of their heritage and cultural identity, as well as the possible approaches to their study.
The PhD students will build up their knowledge about the specifics of an anthropological fieldwork research and will have the ability to master the necessary theoretical tools for the problematization of fieldwork information. They will also gain practical skills for the documentation of cultural facts and phenomena.
Depending on the topic and the preparation of the students involved in the doctoral course, some minor changes might occur or some new accents might be needed.
Method of assessment: monitoring student activity during the seminar meetings and written assignments on specific topics.
The course is available in Bulgarian and English.

Тема 8.5.8. ЕТНИЧНОСТ И НАЦИОНАЛИЗМИ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

ETHNICITY AND NATIONALISMS IN CONTEMPORARY WORLD

Лектор:

Доц. д-р Валентина Ганева-Райчева

Секция "Антропология на словесните традиции"

Assoc. Prof. Valentina Ganeva-Raycheva, PhD

Department of Verbal Traditions

Тел. +3592 979 30 11; +3592 828 39 25; +3598 98 79 22 85

E-mail: valrai@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът има за цел да постави сложните и нееднозначни въпроси, свързани с етноса като човешка общност и етничността. Съдържателният план засяга и отразява осмислянето на етничната проблематика през последните години. Разглеждането на етничните общности и етничните връзки акцентира върху техните модерни и инструментални употреби. Засяга се проблемът за нацията и национализмите: еволюция на понятията, същност, корени и източници, трансформация и динамика. Важно място заема конструирането на личностната и общностната идентичност чрез изказите на етничното и религиозното. Откроява се тяхната роля за изграждане и поддържане на ментални структури и културни модели при различните общности. Основно внимание се отделя на етничната палитра в България. Проблемите се разглеждат в балкански и европейски контекст. Дава се познание за интеретнични културни контакти, за процеси на акултурация, за ситуации на диалог и липсата на такъв между различни етнични общности. По време на занятията студентите ще се запознаят с конкретни изследвания, свързани с етничното, с разработвани проекти по проблематиката, с видео- и фотодокументация на културни прояви и специфики на отделни общности у нас.
Акцентите на курса могат да бъдат променяни в зависимост от темата и подготовката на докторанта.
Начин на оценяване: активност по време на семинарите и писмен текст (курсова работа).

Annotation:

The course is aimed at representing the complex and ambiguous issues related to ethnos as a human community and as an ethnic entity. The content of the course includes and reflects the understandings of ethnicity and its problems in the recent years. The interpretation of the different ethnic communities and ethnic relations is focused at their instrumental and modern uses. The problems are related to nation and nationalism: i.e. the evolution of concepts, their inner essence, their roots and sources, as well as their transformation and dynamism. The construction of personal and community identity through speech and religious ethic will be specially outlined. The palette of the ethnic groups in Bulgaria receives special attention as well. The problems are reviewed in Balkan and European contexts. Knowledge about interethnic and cultural contacts is offered, the processes of acculturation are given due attention, the situations of dialogue and lack of dialogue between the different ethnic communities are also introduced. During the classes the students will be offered information about specific research related to ethnicity, about the development of projects on these problems, about video and photographic documentation of cultural activities and about the peculiarities of the different communities.
The emphases of the course can be changed depending on the specific topic and the capability of the doctoral students involved in the course.
Method of assessment: monitoring student activity during the workshops and written assignment (coursework).
The course is available in Bulgarian and English.

Тема 8.5.9. ТРАДИЦИОННИ НАРОДНИ ИНСТИТУЦИИ И НОРМАТИВНОСТ НА БАЛКАНИТЕ

TRADITIONAL INSTITUTIONS AND NORMATIVE CULTURE ON THE BALKANS

Лектор:

доц. д-р Петко Христов

секция "Народописен архив"

Assoc. Prof. Petko Hristov, Ph.D.

Department of Ethnographical Archives

Тел. 805 26 11 (канцелария ИЕФЕМ), 805 26 31 (Народописен архив), GSM: 0897 / 307591

E-mail: hristov_p@yahoo.com

Асистент:

доц. д-р Мила Маева, гл. асистент

Секция "Балканска етнология"

Assoc. Prof. Mila Maeva, PhD

Department of Historical Ethnology

Тел. +3592 878 923 083

E-mail: mila_maeva@yahoo.co.uk

E-mail: mila_maeva@mail.bg

Хорариум:

30 часа

Изпит:

писмена разработка

Анотация:

Лекционният курс, посветен на традиционните народни институции на балканските народи, цели да запознае докторантите с утвърдените през вековете принципи на интеграция, форми на регламентация и начин на функциониране на онези етно-културни общности, в рамките на които е протичал цялостния социален и културен живот на Балканите.
От голямото разнообразие на социо-културни общности, изграждани в рамките на балканските традиции, във фокуса на лекционния курс ще бъдат онези от тях, чиято интеграция почива на най-важните за съответните народни култури принципи и традиционни ценности: принципът на възпроизводство и наследяване, териториалният и религиозният принципи, полово-възрастовия принцип на социално разделение, професионално-поминъчния принцип на общностно изграждане и дублиращият кръвното родство принцип за ритуално изграждане на алтернативни социални структури. Същевременно тези основни за балканските народи социо-културни общности ще бъдат проследявани в тяхната динамика във времето и пространството – доколко традиционните принципи на интеграция и регламентация на социо-културния живот се възпроизвеждат при социална мобилност/миграция и в условията на модернизацията, съпътстваща съществуването на националните държави на Балканите; доколко те определят съвременните жизнени стратегии в условията на глобализация; определящи ли са тези традиционни народни институции за днешната културна идентичност на различните балкански народи.
Многоизмерният подход и разнообразието на изследователските стратегии при изучаването и интерпретацията на тези традиционни народни институции и форми на регламентация ще помогне на докторантите не само по етнология, но също и от други сходни дисциплини, като история, социология, културология, психология, да добият по-пълна представа и умения за разнообразен тип анализ на цялостния социален и културен живот на балканските народи.
Курсът се предлага на български и английски език.

Annotation:

The course of lectures is devoted to traditional folk institutions on the Balkans. Its aim is to introduce Ph.D. students to the strengthened principles of integration, forms of regulation and functional modes of those social and cultural communities in which everyday Balkan social and cultural life passes. The course is focused on the most important principles and traditional values for the relevant traditional culture such as: the principles of reproduction and inheritance, territorial and religious principle, principle of gender and age division, principles of profession and occupation for community foundation and the duplicating principle of the blood relationship: the principle of the ritual relationship for construction of alternative social structures. Simultaneously these basic for the Balkan people social and cultural communities will be studied in their time and space dynamics: how much the traditional principles of integration and regulation of the social and cultural life are reproduced during the process of social mobility (migration) and in the conditions of modernisation in the modern Balkan national states; how much they determine the modern life strategies in the conditions of globalization; do these traditional institutions define the cultural identity of the different Balkan nations.
The complex approach and the variety of research strategies will be used in the study and interpretation of the traditional Balkan institutions and the forms of regulation. The course of lectures will help Ph. D. students not only of Ethnology, but of History, Sociology or Psychology to get a better understanding of the different ways to analyse the overall picture of Balkan social and cultural life.
The course is available in Bulgarian, English, Serbian and Croatian.

Информация за курса


Тема 8.5.10. МУЗЕИ И МУЗЕОЛОГИЯ

MUSEUMS AND MUSEOLOGY

Лектор:

доц. д-р Светла Руменова Ракшиева

Секция: Етнология на социализма и постсоциализма

Assoc. prof. PhD Svetla Rumenova Rakshieva

Department: Ethnology of socialism and post-socialism

Тел. моб.:0885 306414; 02/886 10 18

E-mail: sve_rakshieva@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът по Музеология за докторанти е насочен към повишаване квалификацията и специализация на музеолози и специалисти за нуждите на музеите и музейните комплекси в България.
Лекционният курс ще запознае докторантите с музеологията като наука; с основните понятия: музей, музеен предмет, експозиция, експозиционен дизайн; с работата, функционирането и дейностите на музея: музейни фондове и колекции; представяне на музейните ценности; музейна комуникация; публика; образователни програми; нормативна база за опазване на културното наследство (международна и национална); съвременни тенденции в музеологията и работата на музеите в България. Представя се генезиса и развитието на музея по света и в България.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Контрол и оценяване на придобитите знания и умения:

Cъбеседване

Annotation:

The objective of this class in Museology for PhD-students is to achieve advanced qualification and skills as museologists and museum professionals in museums in Bulgaria.
The lectures will present to the PhD-students Museology as a scientific discipline; the basic concepts: museum, museum exhibit (musealia), museum exhibition, museum design and design of exhibiting; it will present as well the work and functions of the museum, museum activities: museum collections and depositoria; presentation of the museum treasures; museum communication; museum visitors and audience; museum pedagogical programmes; entertainment in museum; national and international law in the preservation of tangible and intangible cultural heritage; contemporary trends in museology and in the activities of Bulgarian museums. The course will present also the genesis and development of museum abroad and in Bulgaria.

The class is suggested in Bulgarian and in English.

Control and rate:

Conversation

Тематичен план на курса:

  1. Генезис и историческо развитие на музея
  2. Музеологията – нова научна дисциплина: история, теория, методология
  3. Функции на музея, основни и специфични музейни дейности
  4. Музеите в България – от Възраждането до днес
  5. Музейният предмет
  6. Музеен фонд, музейни колекции. Профилиране на музеите
  7. Музейна експозиция – видове, основни принципи на експониране
  8. Музейна експозиция и дизайн
  9. Музейна комуникация. Музеят и публиката. Културен туризъм
  10. Музейни образователни програми. Забавление в музея
  11. Музеят и пространството – сграда, архитектура
  12. Опазване на музейните ценности – международна и национална нормативна база
  13. Опазване и съхранение на музейните ценности – консервация и реставрация
  14. Музеят и високите технологии – реален и виртуален музей
  15. Тенденции в развитието на музеите в съвременността

Topics:

  1. Genesis and historical background of Museum
  2. Museology – a new scientific discipline: history, theory, methodology
  3. Museum functions, basic and specific functions of museums
  4. Museums in Bulgaria – since the national Revival up to the present day
  5. The museum exhibit/item
  6. Museum collections, museum depositories. Museum specializations
  7. Museum exposition – types; general principles of display
  8. Museum exposition and design
  9. Museum communication. The museum and its audience. Cultural tourism
  10. Museum pedagogical programmes. Entertainment in the museum
  11. Museum and space – museum building, architecture
  12. Preservation of museum collections – international and national law
  13. Museum and High-techs – real and virtual museum
  14. Contemporary trends in the development of museums

Тема 8.5.11. ТРАДИЦИИ, РИТУАЛИ, ПРАЗНИЦИ

Лектор:

доц. д-р Евгения Троева

Секция: Историческа етнология

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Специализираният докторантски курс "Традиции, ритуали, празници" е насочен към докторанти в областта на хуманитарните и социалните науки. Лекционният курс представя редица елементи от социално-нормативната култура, семейната обредност, религиозните традиции, съвременната празнична култура на българите. Докторантите ще бъдат запознати с обичайното право като регулатор на обществените отношения в миналото, с традиционната храна и хранене, с основни етапи в жизненияцикъл и обредите, свързани с тях, с музическите традиции, с религиозни обреди и ритуали, с нови чествания, празници, фестивали, исторически възстановки, с настъпващите в резултат на миграциите промени в значенията и структурата на празниците от календарния и жизнения цикъл, със студийната фотография като форма на социализация, свъздействието на границите и граничността върху празниците на погранични общности.
В курса като изворова база ще се използват както литературни и архивни източници, така и собствените теренни наблюдения на лекторите.Изследваните социо-културни явления ще бъдат представени с тяхната динамика и трансформации под влияние на съответни обществени контексти, ще се откроят локални и регионални, селски и градски варианти, ще се анализират политики към ‚националните‘ култура, наследство и идентичност в миналото и в съвременността. Предложеният лекционен курс би допринесъл за разширяване на познанията на докторантите в областта на етнологията и антропологията, за уменията им да идентифицират и анализират явления, процеси и тенденции в сферата на културата.

Изпит:

писмена разработка

Курс, програма, литература


Тема 8.5.12. МОДЕЛИ НА РИТУАЛНО РОДСТВО В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

MODELS OF RITUAL KINSHIP IN BULGARIAN CULTURE

Лектор:

доц. д-р Еля Цанева

Отдел "Научна информация и документация"

Assoc.Prof.Elya Tzaneva, PhD

Departmentof Scientific Information and Documentation

Тел. +359-0887-596664

E-mail: etzaneva@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е замислен да представи етнографските и исторически перспективи на един значим специфичен тип родствени отношения върху основата на широк спектър от световни практики и на българския пример като базисен. Включването му в четенията по програмата Еразъм плюс отразява факта, че Антропология на Родството (кръвно и некръвно) днес се радва на нарастващ интерес сред студентите и специалистите по етнология, социология и лингвистика. Сред различните типове родство тези, които някога са били маргинализирани като резидуални категории на фиктивното и изкуствено родство, в наши дни все по-убедително стават основен център на изследванията на родството – това са отношенията при осиновяване, храненичество и настойничество, отглеждане и спонсорство, побратимяване и духовно родство /кумство, кръстничество/, както и всички възможни видове ритуални и неформални връзки. Слушателите на курса ще бъдат стимулирани да концептуализират структурните и идеологически отношения на тези връзки, като ги свържат със субективния и аналитичен статус на кръвното родство, родството по сватовство и различните отношения на съюз и партньорство, спонсорство и патронаж, взаимопомощ и афект в социалната антропология. Те ще се коментират в сравнителна етнографска и историческа перспектива, стъпвайки върху представянията им в обширната литература.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Annotation:

This course intends to present comparative ethnographic and historical perspectives on a major particular type of kinship by considering a broad range of practices worldwide, and in Bulgarian culture as a main example. Its inclusion in the Curriculum of ERASMUS+ reflects the fact that anthropology of kinship – both blood- and nonblood, is currently gaining growing interest among the students in ethnology, sociology and linquistics. Among the different types of kinship, what was once marginalised as a residual category of fictive or artificial kinship (even defined as pseudo-kinship) is increasingly becoming a focal domain of contemporary kinship studies, including relations by adoption, fostering, brotherhood, nursing and spiritual sponsorship (godparenthood), and by other kinds of ritual or informal affiliation. The audience will be stimulated to conceptualize the subjective and analytical status of these categories of ritual kinship in social anthropology, as well as to reconsider its structural and ideological connections with the dynamic patterns of natal and marital kinship or other partnership practices such as sponsorship and patronage, mutual help and affect, all treated from the comparative ethnographic and historical perspectives established in the literature.

The course is available in Bulgarian and English.


Тема 8.5.13. КАК ДА СЕ ИНТЕРПРЕТИРА И ИЗСЛЕДВА ЕТНИЧЕСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

HOW TO INTERPRET AND STUDY ETHNIC IDENTITY

Лектор:

доц. д-р Еля Цанева

Отдел "Научна информация и документация"

Assoc.Prof.Elya Tzaneva, PhD

Departmentof Scientific Information and Documentation

Тел. +359-0887-596664

E-mail: etzaneva@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Първоначалната цел на този курс е да представи основните школи и съответните научни концепции върху етническата идентичност, подходите и методите за нейното най-адекватно изучаване. Очакването е, че слушателите ще развият убедително разбиране по темите, определящи предмета на идентичността от социологична и етнологична перспектива и мобилизиращи потенциала на различни, дори противоположни подходи в търсене на път за използване на техните аналитични и концептуални позитиви. Темите за разглеждане са групирани в три широки секции: етносоциологични теории за етничността и нацията – идеи, методология, личности, постижения; развиване на модел за емпирично изучаване на общностите и тяхната идентичност; въпроси на изследване на етническата идентичност в динамика. Първата част е най-детайлизирана и включва: разбиране за етничността и етноса, критично разглеждане на есенциалните и модернистки теории; акцентът на тази част е върху етносимволизма в широк крос-дисциплинарен контекст. Втората част е фокусирана върху етничността и ранните форми на национализъм, върху етничните контакти срещу етничните конфликти, ролята на стереотипите и културните наслагвания при тяхното изграждане и функциониране; третата разглежда културната идентичност, националните и групови идентичности с примери в балкански и европейски контексти.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Annotation:

The primary aim of this course is to examine major schools and respective concepts of ethnic identity, the approaches and methods for its most adequate study. The main goal is to provide the audience with a sound understanding of the important themes surrounding the subject of identity from a sociological and ethnological perspective, emphasizing and mobilizing the potentials of different even controversial approaches, and seeking a way to use their analytical and conceptualizing positives. The themes to be presented are divided into three broad sections: ethno-sociological theories on ethnicity and nation – ideas, methodology, persons, achievements; elaboration of a model for empirical study; issues of research of ethnic identity’s dynamics. The first part is more detailed and consists of: understanding of ethnicity and ethnos, critical discussion of modernist and essentialist theories; special emphasis will be made on ethno-symbolism, placing it within a larger cross-disciplinary context. The second part emphases ethnicity and early forms of nationalism, ethnic contacts vs ethnic conflict, and the role of ethnic stereotypes and cultural layers in their building and functioning, while the third part looks at cultural identity, national and other groups’ identities, with examples within Balkan and European historical contexts.

The course is available in Bulgarian and English.


Тема 8.5.14. АНТРОПОЛОГИЯ НА БЕДСТВИЯТА И КАТАСТРОФИТЕ

ANTHROPOLOGY OF HAZARDS AND DISASTERS

Лектор:

доц. д-р Еля Цанева

Отдел "Научна информация и документация"

Assoc.Prof.Elya Tzaneva, PhD

Departmentof Scientific Information and Documentation

Тел. +359-0887-596664

E-mail: etzaneva@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Антропология на бедствията и катастрофите е иновативен изследователски сюжет, който в курса ще бъде представен в двата си основни научни контекста: холистично и сравнително. Предвижда се да се проучи комплексното взаимоотношение между индивидите в разнообразните им общности, тяхната околна среда и културата им; обсегът на засегнатите проблеми започва от човешката дейност, която може да предизвика или да повлияе върху степента на бедствието и катастрофата, преминава през формираната от тази дейност позиция на социална уязвимост на общността, която определя въздействието от тях, и стига до мащабите на социо-културните адаптации и възможните обществени отговори и реакции, включително ролята на помощта и подкрепата за преодоляване на последствията. Релативистичният подход често е упрекван, че дава привилегии на локалното знание и локалните начини на управление на бедствията, докато проблематизира доминантните модели на реакция на различни нива. Чрез примери от различни природни, биологични и технологични бедствия и катастрофи, курсът ще покаже как именно локалните културни системи, специфични за дадено общество или група /вярвания, поведение, институции/, поставят в центъра на вниманието за тези общности повечето фактори, които и позитивистичната наука днес намира за основни: нишите на уязвимост, равнището на подготвеност, способността за мобилизация и превенция на бедствията и катастрофите.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Annotation:

As an innovative research subject, Anthropology of Hazards and Disasters will be introduced based on both main scholarly approaches in anthropology – as a holistic and comparative subject. The complex interrelationships between humans, culture, and their environment will be examined, from the human actions that may cause or influence the severity of the disaster, through the position of social vulnerability that defines the disaster’s impact, to the range of sociocultural adaptations and responses, including the impact of aid and the infusion of help and relief. The comparative, relativistic approach of the discipline has often given it a critical stance, privileging local knowledge and local ways of management, while problematizing the dominant models of reaction at different levels. Using examples of recent various natural, bio-, technological disasters, the course will show how cultural systems (the beliefs, behaviors, and institutions characteristic of a particular society or group) figure at the center of that society the factors considered important also by the contemporary positivistic science: disaster’s vulnerability, preparedness, mobilization, and prevention.

The course is available in Bulgarian and English.


Тема 8.5.15. БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР: ТРАДИЦИОННИ И СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ

BULGARIAN FOLKLORE: TRADITIONAL AND CONTEMPORARY ASPECTS

Лектор:

доц. д-р Вихра Баева

Секция "Антропология на словесните традиции"

Assoc. Prof. Dr. Vihra Baeva

Department of Anthropology of Verbal Traditions

Тел. 0898 47 55 80

E-mail: vihra.baeva@iefem.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът има за цел да обогати и задълбочи познанията на докторантите върху спецификата, подходите и инструментариума и на фолклористиката като наука, както и върху основния корпус от знания за българския фолклор, натрупани през близо 150-годишната история на тази дисциплина у нас. Дискутират се различните концепции за фолклора и се очертават основните му характеристики, които го отличават от други културни явления. Проследява се конструирането на фолклористиката като наука в международен и български контекст и се разглежда мястото ? в полето на хуманитарните и социалните науки. Докторантите се запознават с календарната и семейната обредност по българските земи като естествена среда на създаване и функциониране на фолклорните форми и с типологията на словесния фолклор: песни, приказки, неприказна проза и кратки жанрове, както и с някои от основните фолклорни персонажи. Разглежда се взаимодействието между християнство и фолклор. Обсъжда се спецификата на фолклорното мислене и светоусещане, отражението му в различните сфери на човешка дейност и възможностите му да формира устойчиви нагласи, модели на поведение и идентичности в традиционното общество и в съвременността.
Курсът е насочен към докторанти в областта на хуманитаристиката и социалните науки.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Annotation:

This course of lectures is presents the specific characteristics, approaches and methods of folklore studies, as well as the main body of knowledge on Bulgarian folklore formed during the long history of the discipline in this country. It discusses the different concepts of folklore and outlines its basic features which differentiate folklore from other cultural phenomena. The introductory lectures trace the construction of folklore studies in international and Bulgarian milieu and examine its place in the field of humanities and social sciences. The PhD students get acquainted with the Bulgarian calendar rituals and rites of passage as an immediate context in which folklore forms emerge and function. The main focus is on the different genres of verbal folklore: songs, fairytales, legends, personal narratives, short forms; while the main folkloric characters are also introduced. Attention is paid to the connection and interweaving between Christianity and folklore. Subjects of discussion also include the peculiarities of folkloric concepts and attitudes; their reflection in different spheres of human activity and their potential to mold established attitudes, of behavioral models and identities in both traditional societies and in modern times.
The course is addressed to PhD students in the humanities and Social Sciences.

The course is available in Bulgarian and English.


Тема 8.5.16. МИГРАЦИИ МЕЖДУ БАЛКАНИТЕ И ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ / ТУРЦИЯ: МОДЕЛИ, СОЦИАЛНИ МРЕЖИ И ИДЕНТИЧНОСТИ

MIGRATIONS BETWEEN BALKANS AND OTTOMAN EMPIRE / TURKEY: MODELS, SOCIAL NETWORKS AND IDENTITIES

Ръководител:

доц. д-р Мила Маева

Асистент:

гл. ас. д-р Йелис Еролова

Хорариум:

30 лекционни часа

Изпит:

писмена разработка

Резюме:

Курсът предлага изучаване на историко-етнографските специфики на миграциите между Балканите и Османската империя / Турция от средата на XIX в. до днес. Той се спира върху характеристиките и спецификите на моделите и формите на мигриране, изграждането на социални мрежи и развитието на етнокултурната идентичност на мигрантите (турци, татари, роми, мюсюлмани). В хода на преподаването ще бъдат представени нови и недостатъчно изследвани въпроси въз основа на различни исторически извори и етнографски материали чрез методите на историческата етнография, транснационализма и мултилокалността, които ще допринесат за по-задълбочено и обективно историко-етноложкото познание и ще дадат нов цялостен и многостранен поглед по отношение на темата. Курсът засяга актуалните въпроси на етнокултурното и социално развитие на мобилността и миграциите от и към Балканите и Турция, моделите на адаптация и интеграция, политическите, културите и социалните влияния върху изпращащите и приемащата страни, както и механизмите за определяне на потенциалната миграция.

Annotation:

The course offers a study of historical and ethnographic specifics of migrations between the Balkans and the ottoman Empire / Turkey from the middle of the 19th century to the present day. It focuses on the characteristics and specificities of migratory patterns and forms, social networking and development of the ethno-cultural identity of migrants (Turks, Tatars, Roma, Muslims). During the course, new and insufficiently researched questions will be discussed based on different historical sources and ethnographic materials through the methods of historical ethnography, transnationalism and multiculturalism, which will contribute to a deeper and more objective historical and ethnological knowledge and will give a new holistic and multifaceted view on the subject. The course deals with the current issues of ethno-cultural and social development of mobility and migration from and to the Balkans and Turkey, adaptation and integration models, political, cultural and social influences on sending and receiving countries as well as the mechanisms for determining potential migration.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Съдържание на учебната програма и литература


Тема 8.5.17. АНТРОПОЛОГИЯ НА МИГРАЦИИТЕ

ANTHROPOLOGY OF MIGRATIONS

Лектори:

доц. д-р Петко Христов

секция "Народописен архив"

Assoc. Prof. Petko Hristov, Ph.D.

Department of Ethnographical Archives

Тел. 805 26 11 (канцелария ИЕФЕМ), 805 26 31 (Народописен архив), GSM: 0897 / 307591

E-mail: hristov_p@yahoo.com

Асистент:

доц. д-р Мила Маева, гл. асистент

Секция "Балканска етнология"

Assoc. Prof. Mila Maeva, PhD

Department of Historical Ethnology

Тел. +3592 878 923 083

E-mail: mila_maeva@yahoo.co.uk

E-mail: mila_maeva@mail.bg

Асистент:

гл. ас. д-р Ивайло Марков

Секция "Историческа етнология"

Assist. Prof. Ivaylo Markov, PhD

Department of Historical Ethnology

E-mail: ivaylo.markov@iefem.bas.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Изпит:

писмена разработка

Анотация:

Целта на курса е да представи, изследва и анализира миграционните движения и техните последици за местата, изпращащи и приемащи мигранти. Макар че емпиричните примери са с фокус основно върху региона на Югоизточна Европа, записалите курса ще имат възможност да се запознаят с разнообразни случаи от други части на света – по време на самите лекционни занимания, но и чрез предложената на тяхното внимание селектирана литература и допълнителни материали. Това ще стимулира мисленето относно миграциите и съпътстващите ги процеси в сравнителен план.
Курсът обобщава теориите за миграционните движения в интердиспицплинарен план. Той ще запознае обучаващите се с терминологията и методологията на проучване на мобилността на населението и миграционните движения в исторически и съвременен аспект. Ще бъдат проследени трудовите миграции от предмодерната епоха, в рамките на Османската и Австроунгарската империи, когато се изгражда т. нар. "култура на гурбета" и цели региони са обхванати от сезонна трудова мобилност, преимуществено на мъжкото население, както и женските трудови миграции в десетилетията на ранната модернизация. Акцент са и съвременните икономически и политически трансгранични миграции на балканското население. Ще бъдат представени причините за новите международни миграции, география на миграционните потоци, връзката между миграцията и процеса на социокултурна трансформация, новите видове на мобилност, като движенията с цел образование, брак, пенсиониране или в търсене на нови социални перспективи.
Курсът ще представи също държавната и общоевропейската политиката спрямо мигрантите, движението на бежански потоци и тяхната интеграция в приемащото общество, както и отражението им върху стабилността и националната сигурност на отделните страни. Важен акцент е анализът на перспективите на миграционните изследвания с цел постигане на практически резултати от курса и подготовка на специалисти за изследване на миграциите.

Annotation:

The aim of the course is to present, research and analyze migration movements and their effects in the places sending and receiving migrants. Although ethnographic examples focus mainly on the region of Southeastern Europe, the PhD students will also have the opportunity to learn about various cases from other parts of the world – during the lectures, but also through the selected literature and supplementary materials presented to their attention by the lecturers. This will stimulates thinking about migration and accompanying processes in a comparative perspective.
The course summarizes the theories of migration in an interdisciplinary way. The students will be introduced to the terminology and methodology of studying population mobility and migration movements in a historical and contemporary perspective. Labor migrations from the pre-modern era, when the so-called "Gurbet culture" set up, which was built within the ottoman and Austro-Hungarian empires, will be outlined. Then, whole regions became sources of seasonal male labor mobility; female labor migrations in the decades of early modernization, which also will be discussed. The contemporary economic and political cross-border migration of the Balkan population, will be emphasized on as well. The reasons for new international migration, the geography of migration flows, the link between migration and the process of socio-cultural transformation, new types of mobility, such as movements for the purpose of education, marriage, retirement or in search of new social perspectives, will be presented.
The course will present national and EU-wide policies on migrants, the movement of refugee flows and their integration into the host societies, as well as their impact on the stability and national security of individual countries. An important focus will be the analysis of the perspectives of migration studies in order to achieve practical results of the course and to prepare specialists in migration studies.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Информация за курса


Тема 8.5.18. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В МИГРАЦИЯ

 

Ръководител:

проф. д-р Владимир Пенчев

Секция "Сравнителни фолклористични изследвания"

Тел. +359 2 979 30 11

E-mail: vladimir.penchev@iefem.bas.bg,   vladimir_penchev@yahoo.com

Асистент:

гл.ас. д-р Лина Гергова

Секция "Сравнителни фолклористични изследвания"

Тел. +359 887 608 699

E-mail: lina.gergova@iefem.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Изпит:

писмена разработка

Резюме:

Специализираният докторантски курс "Културно наследство в миграция" е насочен към докторанти в областта на хуманитарните и социалните науки с интерес към миграционните процеси, държавните и европейските политики към мигрантите, културното наследство, институционализацията и културния живот на мигрантските общности. В лекционния курс среща си дават две от водещите в културната антропология изследователски области – културното наследство като процес, свързан с конструиране, разпространяване, трансмитиране и трансфериране на практики, образи и форми на културен живот – от една страна, и миграцията в цялото и многообразие като процес и резултат, като краен избор или постоянно движение, като общностноизграждащ фактор и като лична съдба – от друга.
В рамките на лекционния курс докторантите ще имат възможност да навлязат в теоретичния дебат както по тези две теми изобщо, така и в частност по някои от основните формални и неформални институционални модели и техните функции в мигрантската общност (училище, църква, медия, дружество и пр.) и важни елементи от културното наследство и техните употреби (език, фолклор, кулинария и пр.). Лекциите се основават на изключително богата емпирична база (от всички страни в Европа, в които има български мигранти, както и в САЩ), с която докторантите ще имат възможност да се запознаят чрез снимки и видео в мултимедийните презентации.
Предизвикателство за докторантите е дистанционното им включване в протичащо в момента проучване на културното наследство като институционализиращ фактор сред българските общности отвъд Европа (по-конкретно: Австралия и Нова Зеландия, Латинска Америка, Канада, ЮАР, Близкия Изток и пр.).

Курсът се предлага на български и на английски език.

Summary:

The course is designed for PhD students from the fields of humanities and social sciences who are interested in migration processes, state and European policies towards migrants, cultural heritage, institutionalization and cultural life of migrant communities. The course of lectures aims at meeting two of the leading research areas – on the one hand, cultural heritage as a process connected with constructing, disseminating, transmitting and transferring practices, images and forms of cultural life, and on the other hand – migration in its diversity as a process and a result, as a final choice or a constant movement, as a community building factor or a personal faith.
PhD students would have the chance to get acquainted with theoretical debates on these topics in general, as well as in particular with the basic formal and informal institutional models and their functions within migrant community (school, church, media, association, etc.) and important elements of cultural heritage and their uses (language, folk traditions, cuisine, etc.). Lectures are based on extremely rich empirical material (from all European countries and the USA) and it would be available for PhD students.
As an extra challenge for them, PhD students would be involved remotely in a study that is being carried out at present and is on the cultural heritage as an institution building factor among the Bulgarian communities beyond Europe (e.g. Australia and New Zeeland, Latin America, Canada, South Africa, Middle East, etc.).

The course is available in Bulgarian and English.

Анотация на курса, съдържание на учебната програма и литература


Тема 8.5.19. ЕТНОЛОГИЯ НА БАЛКАНИТЕ

ETHNOLOGY OF THE BALKANS

Ръководител: / Lecturer:

доц. д-р Мила Маева / Assoc. Prof. Mila Maeva, PhD

Секция "Балканска етнология" / Balkan Ethnology Department

Тел. / phone: +359 878 923 083

E-mail: mila.maeva@iefem.bas.bg

Асистент: / Assistant:

гл.ас. д-р Мина Христова / Assist. Prof. Mina Hristova, PhD

Секция "Балканска етнология" / Balkan Ethnology Department

Тел. / Phone: +359 885 592 096

E-mail: mina.hristova@iefem.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Изпит:

писмена разработка

Резюме:

Лекционният курс представя основните научни изследвания върху историята и етнологията на Балканите. Обучението дава възможност на докторантите да получат познания за групите, общностите и обществата на Балканите в широк хронологичен порядък – от предмодерността до постглобализацията, за мястото на Балканите в Югоизточна Европа. Дискутират се концептуални понятия и аналитични мултидисциплинарни техники, които ще доведат до разбиране на процесите и тенденциите, протичащи на локално, национално и регионално ниво. Проблемите, свързани със социалните структури, етничността, идентичностите и (само)идентификациите, конструирането на нови идентичности, религиозните трансформации, миграциите и мобилностте на Балканите, също са обхванати. Заложени са и актуални теми, засягащи човешките и малцинствените права, неравенствата и и геноциците.
Този лекционен курс има особено важно значение за изграждане на перспектива за всеки обучаващ, помагаща за по-добра ориентация в интеркултурното ни общество в постглобалния и постковидния свят. Обучителната програма e ориентирана към докторанти по етнология, но едновременно предложените лекции могат да бъдат необходими за научното развитие и на докторанти от други специалности – история, фолклористика, антропология, социология, културология, политология и други.
Лектори в курса са всички изследователи от секция "Балканска етнология".

Курсът се предлага на български и на английски език.

Summary:

The lecture course presents the main researches on the history and ethnology of the Balkans. It discusses a relevant conceptual apparatus as well as multidisciplinary analytical approaches to the processes and tendencies taking place locally, nationally and regionally. Thus, the training provides the doctoral students with knowledge in Balkan groups, communities, and societies in a wide chronological context: from the pre-industrial world to the post-globalization stages of their development. This approach will give an understanding of the place of the Balkans in Southeast Europe.
Concepts and analytical multidisciplinary techniques are discussed, which will lead to an understanding of the processes and trends taking place at the local, national and regional levels. Problems related to social structures, ethnicity, identities and (self) identifications, construction of new identities, religious transformations, migration and mobility in the Balkans are also covered. Additionally, it looks at the topical issues of human and minority rights, inequalities and genocide.
The key objective of the course is to provide each student with a better perspective on the intercultural societies of the Balkans in the post-global and post-COVID context. Therefore, it is beneficial not only for the doctoral students in the field of Ethnology but also for those coming from History, Folklore Studies, Anthropology, Sociology, Cultural studies, Political science backgrounds. The lectures will be delivered by the members of the "Balkan ethnology" Department.

The course is available in Bulgarian and English.

Съдържание на учебната програма и литература / Training Program & Bibliography

 


8.6. - ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА


Тема 8.6.1. ВИЗУАЛНА И ФИЛМОВА КУЛТУРА НА ИЗТОКА (ЮЖНА, ИЗТОЧНА И ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ)

THE VISUAL AND FILM CULTURE OF THE EAST (SOUTH, EAST AND SOUTHEAST ASIA)

Лектор:

доц. д-р Андроника Мартонова

Assoc. Prof. Andronika Martonova, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0899 638 223

E-mail: andy_marton@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа + прожекции

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Курсът е интердисциплинарен и непрекъснато ще се търси връзката с традиционните визуални и зрелищни изкуства на региона и ще представя в паралел съвременните постижения в естетическата сфера на аудиовизията. Същевременно ще се представи теоретично, аналитично и в к културологични съпоставки екранният образ като медиум, необходим за изграждането на социалната колективна идентичност и процесите на самоидентификация и себепознанието във и извън ареала на региона. Не на последно място ще се търсят приликите и разликите с визуалната култура на Запада. Към всяка една лекция ще бъдат показани и кратки примери. Визуалният материал е свързан с образци от културното наследство на региона – албуми (живопис, съвременно изкуство, фотография), архиви, записи (спектакли, документални наблюдения, реклами, видео инсталации, мултимедии и пр.), прожекции на филми (различни видове кино: документално, игрално, анимационно, етнографско). В лекционния курс се разискват проблеми, свързани с естетиката, еволюцията, традицията и съвременните форми на образността в новите изкуства. Предмет на занятията са и присъствието на визуалните артефакти, идващи от регионите на Южна и Източна Азия в полето на българското изкуство и медиазнание. Придобитите в лекционния курс теоретични знания се използват за анализирането и дискутирането на визуалните и филмовите образци, прилежащите им структури, жанрове и течения, авторски стилове, както и възможността да се идентифицират и коментират специфични различия между културите на образа на отделните страни (Индия, Китай, Япония, Корея, Тайланз, Малайзия и пр.).

Annotation:

This is an interdisciplinary course seeking to trace on a regular basis the relations between the traditional visual and performing arts of the region, presenting comparatively the contemporary achievements in the aesthetical realm of audiovision. Screen image will be presented at the same time theoretically, analytically and by means of culturological comparisons as a medium needed for building the social collective identity and the processes of self-identification and self-awareness within and outside the area of the region and, last but not least, the similarities and differences between the visual cultures of the East and the West will be explored. Each lecture will be followed by short examples. The visual material is related to examples of the region’s cultural heritage: albums (painting, contemporary arts, photography); archives, recordings (theatrical productions, documentary observations, commercials, video installations, multimedia, etc.); screenings (all sorts of films: documentary, fiction, animated, ethnographic). The course of lectures addresses issues related to the aesthetics, evolution, tradition and the contemporary forms of imagery in the emergent arts. The course will also deal with the occurrences of visual artefacts from the regions of South and East Asia in the field of Bulgarian art and Media Studies. The theoretical knowledge gained during the course will be used to analyse and discuss the visual and film examples, contiguous structures, genres and movements, styles, as well as to identify and comment the specific differences between the image cultures of each of the countries (India, China, Japan, Korea, Thailand, Malaysia, etc.).

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.4. БЪЛГАРСКО ИГРАЛНО КИНО В ЕДНО СТОЛЕТИЕ

BULGARIAN FEATURE FILM WITHIN A CENTURY

Лектор:

проф. д-р Ингеборг Братоева

Prof. Ingeborg Bratoeva, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0888 226 521

E-mail: ingeborgbratoeva@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

Защита на проект

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти от всички хуманитарни специалности в институтите на БАН. Той е изграден върху историята на българското игрално киното от възникването му до наши дни. Курсът запознава с развитието на българското кино от зараждането му до наши дни, като акцентът е върху социалната детерминираност на естетическите процеси в българското кино. Специфично кинематографичните процеси се разглеждат в широк контекст – социалнополитически и народнопсихологически. Очертават се общите тематични линии, аналогичните процеси и взаимовръзките между българското кино и останалите европейски кинематографии, в опит да се открои пмястото на българското кино в по-широк европейски контекст.
Отделните теми и лекции са придружени от видеопрожекции.
Материалът е разпределен в 30 академични часа и курсът се зачита и кредитите се оформят след успешна защита на проект.

Annotation:

The course is intended for doctoral students in all soft sciences across the institutes of BAS, drawing on the history of Bulgarian feature film since its earliest days until now, accentuating the social determinateness of the aesthetical processes in Bulgarian film. The cinematic processes proper are treated in a broader context, sociopolitical and of national psychology. The general thematic lines, similar processes and interplays between Bulgarian film and the rest of the European film industries are given in a broad outline in an attempt to highlight the role of Bulgarian film in a broader European context.
Each topic or lecture is followed by a screening.
The course includes 30 lectures and upon its completion the students have to pass a test and successfully deliver a project to earn academic credits.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.5. СЪВРЕМЕННО БАЛКАНСКО КИНО – НАЦИОНАЛНИ СПЕЦИФИКИ И ТОЧКИ НА ПРЕСИЧАНЕ

Лектор:

проф. д-р Ингеборг Братоева

Prof. Ingeborg Bratoeva, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0888 226 521

E-mail: ingeborgbratoeva@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

Защита на проект

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти от всички хуманитарни специалности в институтите на БАН. Той е изграден върху историята на киното от Балканския регион. Курсът запознава с кинематографиите (по азбучен ред) на Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Косова, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватска, Черна Гора и бивша Югославия, от зараждането им до наши дни, като акцентът е върху съвременните им практики. Специфично кинематографичните процеси се обвързват с широк контекст – фолклорен, народнопсихологически, социалнополитически. Очертават се общите тематични линии, аналогичните процеси и взаимовръзките между отделните балкански кинематографии, за да се открои художествената специфика на киното от региона.
Отделните теми и лекции са придружени от видеопрожекции.
Материалът е разпределен в 30 академични часа и курсът се зачита и кредитите се оформят след успешна защита на проект.

Annotation:

The course is designed for doctoral students in all soft sciences across the institutes of BAS, drawing on the history of film in the Balkans. The course familiarises with the film industries in abecedarian sequence: Albania. Bosnia and Herzegovina, Greece, Kosovo, Macedonia, Romania, Slovenia, Serbia, Turkey, Croatia, Montenegro and the Former Yugoslavia, since their earliest days until now, accentuating their contemporary practices. The cinematic processes proper are treated in a broader context: folk, sociopolitical and of national psychology. Shared thematic lines, similar processes and interplays between certain Balkan film industries are given in a broad outline to highlight the creative specifics of Balkan film.
Each topic or lecture is followed by a screening.
The course includes 30 lectures and upon its completion the students have to pass a test and successfully deliver a project to earn academic credits.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.6. ТЕАТЪРЪТ В ЕВРОПА В ПОСТМОДЕРНАТА ЕПОХА

THEATRE IN EUROPE OF THE POST-MODERN ERA

Лектор:

Проф. д. изк. Камелия Николова

Prof. Kamelia Nikolova, DSc

Тел.: 02944 24 14; 0886 742 406

E-mail: kamelian@hotmail.com

Хорариум:

120 лекционни часа
(аудиторна заетост 60 часа; извънаудиторна заетост 60 часа)

Начин за оценяване:

семинар и тест

Анотация:

Курсът от лекции, упражнения и семинари e предназначен за докторанти както в областта на театъра, така и за докторанти в областта на киното, музиката, изобразителните изкуства и архитектурата. Той има за цел да представи пред тях най-отчетливите тенденции и емблематични събития в театъра в Европа през последните четири и половина десетилетия и специално през последните години.
Предлаганата учебна програма е съобразена със съвременните европейски стандарти, приети в изучаването на историята на театъра и конкретно на актуалната театрална теория и сценична практика. Курсът се състои от: лекции, прожекции и особено е наблегнато на семинарните форми в съгласие с актуалността на преподавания материал, запознаващ студентите с най-новата история и с непосредствения театрален живот в Европа днес.

Annotation:

The course of lectures, practicals and seminars is designed for doctoral students both in the field of drama and in the fields of film, music, fine arts and architecture. The course seeks to elaborate on the most pronounced trends and emblematic developments in theatre across Europe over the last four and a half decades and particularly, over the recent years.
The proposed course adheres to the up-to-date European standards applied in the studies of history of drama and particularly, of actual theatrical theory and stage practices. Along with lectures and screenings the course accentuate especially seminars in accordance with the topicality of the matter, familiarising students with the recent history and the current theatrical life in present-day Europe.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.7. ИСТОРИЯ НА ИДЕИТЕ ЗА МУЗИКАТА

HISTORY OF THE IDEAS OF MUSIC

Лектор:

проф. д. изк. Кристина Япова

Prof. Kristina Yapova, DSc

Тел.: 02944 24 14; 0886 607 581

E-mail: yapovak@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Лекционният курс е предназначен за докторанти от различни специалности на хуманитаристиката – музиковеди (в областите "история на музиката", "теория на музиката", "музикална естетика" и др.), изкуствоведи, философи, социолози, културолози, филолози, историци, педагози и др. Като конкретизирана версия на "история на идеите", курсът има за цел да запознае с възникването на основни идеи относно музиката, които на практика формират съдържанието на науката за музиката. Избрана е историческата рамка, позволяваща да бъде проследено възникването, доминирането и трансформацията, която претърпяват определени възгледи за същността на музиката и за мястото на дисциплините, занимаващи се с нея в отделните епохи. Обсегът на материала няма да се ограничава до трудове, които поставят музиката като специален обект на интерес (от типа "за музиката"), но ще включва и съчинения по философия и теология, епистоларна литература и пр., в които темата "музика" не само присъства, но е развита по начин, който дава възможност да се реконструира многосъставният корпус от отговори на въпроса "що е това музика".

Annotation:

The course of lectures is designed for doctoral students from various disciplines of soft sciences: musicologists (in the fields of History of Music, Theory of Music, Aesthetics of Music, etc.), art historians, philosophers, sociologists, culturologists, philologists, historians, pedagogues, etc. Being a concretised version of the History of Ideas, the course seeks to familiarise with the advent of the major ideas pertaining to music that in fact have shaped the content of musicology. The chosen historical framework allows tracing the rise, the prevalence and the transformation, undergone by certain views of the nature of music and the role of the disciplines treating music over the ages. The scope of the material will not be confined to works treating music as a special subject of interest (of the ‘on music’ sort), but will also include works on philosophy, theology, epistolarity, etc., where the subject of music is not only broached but is also developed in a manner offering an opportunity to reconstruct the miscellany of answers to the question ‘What is music?’

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.9. АНИМАЦИОННОТО КИНО И ФИЛМОВИТЕ ХИБРИДИ

ANIMATED FILM AND FILM HYBRIDS

Лектор:

проф. д-р Надежда Маринчевска

Prof. Nadezhda Marinchevska, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0894 716 366

E-mail: nadiamarin@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

колоквиум (текуща оценка);
защита на реферат;
тест и събеседване.
Крайната оценка се оформя от преподавателя въз основа на горните параметри.

Анотация:

Целта на курса е докторантите да получат познания в областта на съвременния филмов език, спецификата на анимацията, както и за хибридните форми в киното. Дигиталните технологии, върху които се базира огромна част от съвременната аудиовизуална продукция, внасят съществени промени в екранния образ. В много от случаите генезисът на тези промени е именно в анимацията. Курсът има за цел да разшири методологичните подходи за анализ на екранното произведение във връзка с все по-често появяващите се хибридни форми в световната филмова практика.

Annotation:

The proposed course seeks to impart knowledge in the field of contemporary film language, of animation specifics as well as of hybrid cinematic forms to PhD students. Digital technologies, underlying the best part of contemporary audiovisual production, bring about considerable changes in screen imagery. More often than not, it is the animation where the origins of such changes lie. The course aims at widening the range of methodological approaches to analysing cinematic works in view of the often occurrences of hybrid forms in world cinematic practices.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.10. МУЗИКАЛНА КУЛТУРА, ЕСТЕТИКА И ОБРАЗОВАНИЕ: ИДЕИ, ПОДХОДИ, СЪВРЕМЕННОСТ

MUSICAL CULTURE, AESTHETICS, AND EDUCATION: IDEAS, APPROACHES, CONTEMPORANEITY

Лектор:

доц. д-р Росица Драганова

Assoc. Prof. Rossitsa Draganova, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0885 892 472

E-mail: r_draganova@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Предложеният лекционен курс представя актуални идеи за музикалната култура, естетика и образование. Негова цел е формирането на съвременни мисловни нагласи и интерпретирането на актуални идеи за развитието на музиката и музикалните практики. Подходящ е за докторанти и специализанти от различни хуманитарни специалности, както и по музикознание, обща и музикална педагогика.

Annotation:

The offered lecture course presents actual ideas of musical culture, aesthetics, and education. It seeks to shape contemporary mental dispositions and interpretation of actual ideas of the development of music and musical practices. The course is suitable for PhD students and specialisms in humanities as well as in General and Music Education.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.11. КЪСНОАНТИЧНО И РАННОВИЗАНТИЙСКО ИЗКУСТВО ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ (ІV – VІІ век)

LATE ANTIQUE AND EARLY BYZANTINE ART FROM THE TERRITORY OF CONTEMPORARY BULGARIA (4th - 7th century)

Лектор:

Доц. д-р Ива Досева

Assoc. Prof. Iva Dosseva, PhD

Тел.: 0889 12 44 12

E-mail: iva_dosseva@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа. 2 часа практически занимания

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Цикълът лекции има за цел да задълбочи познанията на докторантите относно изкуството в период, в който се осъществява преход между два противостоящи си културни модела. Формиращо се в „жива“ антична езическа среда, християнското изкуство е призвано да изрази онези средновековни по характер идеи и принципи, които трасират историческото и културното развитие за векове напред. Целта е да се проследят процесите от гледна точка на основните видове изкуства – приемствеността, израза на новите религиозни и художествени възгледи, взаимодействието между традициите и промяната в ценностната система.

Annotation:

The course of lectures aims to deepen students' knowledge about the art of a transitory period which bridges two opposing cultural models. Formed in a vivid ancient pagan milieu, Christian art is called to express those Medieval ideas and principles, that marк the historical and cultural development for centuries to come. The purpose is to be examined the processes from the point of view of main types of arts: continuity, expression of new religious and artistic notions, interaction between traditions and changes in the system of values.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.12. ИСТОРИЯ НА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В БЪЛГАРИЯ

HISTORY OF BULGARIAN CULTURAL HERITAGE PRESERVATIoN

Лектор:

доц. д-р Иван Ванев

Тел.: 0895453103

E-mail: ivangel@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин за оценяване:

Устен изпит

Анотация:

Курсът е насочен към проблемите на опазването на културното наследство в България, което има повече от стогодишна история. Извършените през годините реставрационни намеси са променили много обекти, което има значение за съвременните проучвания. В курса са включени основните законодателни инициативи от края на XIX и началото на ХХ в., като е отделено място на дейността на първите реставратори, работили у нас. Развитието на основните идеи, възгледите и принципите, свързани с опазване на културното наследство са представени в хронологичен ред, като са използвани примери от реставрационната ни практика. Обърнато е специално внимание на опазването на Боянската църква, църквата „Св. Никола“ при Мелник, църквите в Несебър и Иваново. В курса са включени редица малко известни аспекти от историята на проучването и опазването и настоящото състояние на емблематични културни ценности.

Annotation:

The course centers issues of cultural heritage preservation in Bulgaria. Restoration interventions over the years have altered a multitude of objects, which has significance in the context of contemporary research. The course covers key legal initiatives from the end of the 19th century to the beginning of the 20th, as well as the activity of early conservators-restorers working in Bulgaria. The development of ideas, viewpoints, and principles related to the preservation of cultural heritage are presented chronologically, using examples from conservation-restoration practice, with a particular focus on the conservation of the Boyana church, the church of St. Nicholas close to Melnik, as well as the Nessebar and Ivanovo churches. The course also covers numerous lesser known aspects of the history of research and conservation surrounding emblematic cultural heritage sites.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.13. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ (1879-1943) – ФАКТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ

BULGARIA’S ART LIFE (1879–1943): FACT AND INTERPRETATIONS

Лектори:

проф. д-р Милена Георгиева

Prof. Milena Georgieva, PhD

Секция Ново българско изкуство

Department: New Bulgarian Art

Тел.: 0897644874

E-mail: mggeorgieva@mail.bg

гл. ас. д-р Катерина Гаджева

Asst. Prof. Katerina Gadzheva. PhD

E-mail: katigad@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът има за цел да запознае и/или задълбочи познанията на докторантите за социалното развитие на изкуството в България в период на зараждането и разцвета на неговите културни институции и художествен живот. Наситен е и с непозната досега фактология, както и с визуален материал от документален характер. Анализира се функционирането на художествените институции, техните трансформации във времето и въздействие, художествените събития и свързаните с тях процеси, художествената критика, влиянието на политическите, философските, естетическите и религиозните идеи, характерни за 19, 20 в. Върху българското изкуство в неговата цялост. Основна цел на курса е да научи докторантите да извличат от различни източници, подбират, преценяват и анализират историко-художествени факти, да предложат и свои интерпретации върху тях. Курсът е ориентиран към докторанти по изкуствознание, културология, история, балканистика, социология и др.

Annotation:

This course seeks to familiarise and/or provide doctoral students with a more profound knowledge of the social development of arts in Bulgaria in the early period of burgeoning cultural institutions and this country’s art scene. The course brims with factual knowledge and visual documentary material. Analysed are the functioning, development over the years and impact of the art institutions, art events and the processes relating to them, art criticism, the influence of the nineteenth- and twentieth-century political, philosophical, aesthetic and religious ideas on Bulgarian art in its entirety. The main goal of the course is to teach students to extract from various sources, select, judge and analyse facts of art history and make their own interpretations of these facts. The course is intended for PhD students in history of art, culturology, history, Balkan studies, sociology, etc.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.14. ПРАВОСЛАВНО ИЗКУСТВО НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XV-XVII ВЕК: ХУДОЖЕСТВЕНИ ЦЕНТРОВЕ И ЗОГРАФИ

EASTERN-ORTHODOX ART IN THE BALKANS DURING 15TH-17TH C.: ARTISTIC CENTERS AND ICON PAINTERS

Лектор:

доц. д-р Маргарита Куюмджиева

Тел.: 0888 774765

E-mail: margaritakj@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин за оценяване:

Тестова система и писмена работа

Анотация:

Курсът дава основни познания за църковното изкуство на Балканите от периода XV - началото на XVIII в. Неговата основна цел е чрез представянето на паметници на църковната монументална живопис в Гърция, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Албания и Румъния докторантите да добият представа за богатството на балканското художествено наследство от поствизантийския период, както и за връзките и взаимодействията на българското изкуство от периода с художествени центрове от Балканите от тази епоха.

Annotation:

The course provides basic knowledge of ecclesiastical art in the Balkans from the 15 - early 18 centuries. Its main goal is to give students an idea of the richness of the Balkan artistic heritage from the post-Byzantine period through the presentation of mural paintings and icons from Greece, Northern Macedonia, Serbia, Montenegro, Albania and Romania, as well as to reveal connections and interactions of the Bulgarian art from the period with artistic centers in the Balkans from this epoch.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.15. РИМСКО ИЗКУСТВО ОТ БЪЛГАРИЯ

ROMAN ART FROM BULGARIA

Лектор:

доц. д-р Марина Колева

Тел.: 0887 667 731

E-mail: koleva_marina@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин за оценяване:

писмена работа

Анотация:

В началото на курса се разглеждат методите при изследването на произведенията на изкуството. След това се представя един общ поглед върху изкуството на Гърция, като се разискват архаичната, класическата и елинистическата епохи и се коментират основни стилове и произведения. Разглежда се и изкуството на Рим, като се дискутират влиянията върху оформянето му и тенденциите в развитието му. В тези въвеждащи части за античното изкуство се представя широкият контекст, в чиито граници се развива и изкуството на римските провинции.
Акцентът на курса ще бъде поставен върху анализа на произведенията на провинциалното римско изкуство открити на територията на днешна България и датирани от I до III в. Като най-много внимание ще бъде отделено на тези на римската скулптура, които са и най-често срещаните и многобройни паметници на римското изкуство открити в нашите земи. Но също така са разгледани и примери на мозайката и живописта.
Курсът предоставя база от знания върху античното изкуство и методиката при работа с него. Освен това докторантите могат да развият основни умения за изследване на този вид паметници, които представляват една съществена част от античните колекции на музеите в България.

Annotation:

The course begins with the discussion on the methods used in the art studies. Afterwards a general view of Greek art is presented and major styles and monuments from the Archaic, Classical and Hellenistic periods are studied. The art of Rome is also analysed and the influences on its formation and tendencies in its development are discussed.The goal of this introduction on Ancient art is to represent the broad framework where the art of the Roman provinces is developed.
The focus of this course is on the study of the Roman provincial artworks found on the territory of today's Bulgaria and dated from 1st to 3rd c. AD. The emphasis is on the works of Roman sculpture, which are the most common and numerous monuments of Roman art found in our lands. But examples of Roman mosaics and painting are also discussed.
The course provides knowledge on Ancient art and methodology of art studies. In addition, PhD students can develop basic skills for the study of these monuments, which are an essential part of the ancient collections of the museums in Bulgaria.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

 


8.7. - КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИ НАУЧЕН ЦЕНТЪР – АСЗ


Тема 8.7.4. CLAVIS TEMPoRUM – ИСТОРИЧЕСКАТА ХРОНОЛОГИЯ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

CLAVIS TEMPORUM - THE HISTORICAL CHRONOLOGY IN MEDIEVAL EUROPE

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Славия Бърлиева

Assoc. Prof. Slavia Barlieva, PhD

Тел. 9870261

E-mail: barlieva@bas.bg

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Курсът представя историческата хронология от Късната античност до Късното средновековие чрез нейните философски и културно-исторически измерения. Те се проследяват в различни феномени на средновековната култура – паметници на археологията, епиграфиката, палеографията и дипломатиката; християнското богослужение и църковните празници; творбите на отците на Църквата и историографските съчинения.
Скалата на времето в средновековна България и паметниците, които я фиксират, са предмет на особено внимание при паралелното разглеждане на западните и източните хронологични системи и тяхното конкретно изражение.

Annotation:

The course presents the historical chronology from Late Antiquity to the Late Middle Ages through its philosophical and cultural-historical dimensions. They are traced through the different phenomena of medieval culture - monuments of archaeology, epigraphics, palaeography, and diplomatics; the Christian services of worship and the church holy days; the works of the Church Fathers and the works on historiography.
The scale of time in Medieval Bulgaria and the monuments which determine it are the object of special attention during the parallel discussion of the Western and Eastern chronological systems and their concrete expression.

Тема 8.7.5. ГРАФИЧНАТА КУЛТУРА НА ЛАТИНСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

GRAPHIC CULTURE OF THE MIDDLE AGES IN WESTERN EUROPE

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Славия Бърлиева

Prof. Slavia Barlieva, PhD

Тел. 9870261

E-mail: barlieva@bas.bg

Хорариум:

15 часа лекции + 15 часа упражнения

Анотация:

Курсът е част от обучението по латинска медиевистика и проследява развитието на латинската графична култура от нейното начало до епохата на първопечатните книги. Особеностите на различните типове писмо се разглеждат като графично-артистични явления, важни елементи на европейската културна история. Студентите се запознават с терминологията и методите на палеографията и връзката Ј със сродни дисциплини като дипломатика, кодикология, текстология, хронология. Семинарните занимания целят създаването на практически умения за разчитане и датиране на средновековни латински ръкописи. Като цяло заниманията създават основа за бъдеща самостоятелна работа със средновековни писмени паметици и архивистични изследвания.

Annotation:

The course is part of the programme of training in Latin medieval studies and traces the development of Latin graphic culture from its beginning to the epoch of the first printed books. The peculiarities of the different kinds of script are discussed as graphic-artistic phenomena, which are important elements of the cultural history of Europe. The students are made familiar with the terminology and the methods of palaeography and its connection with related subjects such as diplomatics, codicology, textual criticism, and chronology. The seminar exercises have as their aim to develop practical skills to decipher and date medieval Latin MSS. As a whole the classes provide a basis for future independent work with medieval written monuments and on archival studies.

Тема 8.7.6. ПЪТЯТ КЪМ ТЕКСТА И ПЪТЯТ НА ТЕКСТА. ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

THE WAY TO THE TEXT AND THE WAY OF THE TEXT. THE EXTENSIVES VITAE OF CYRIL AND METHODIUS

Лектор:

Доц. д-р Мая Иванова

Assoc. Prof. Maya Ivanova, PhD

Тел. 9870261

E-mail: maya.devmo@gmail.com

Хорариум:

20 часа лекции

Анотация:

Курсът поставя като обект на изследване първите славянски житийни текстове – Пространните жития на Кирил и Методий (ЖК и ЖМ). Акцентът обаче пада не толкова върху съдържателната страна и сюжетоизграждането, а върху методологическите проблеми за подхода към текста. В първата си част занятията са посветени на представяне на изследователските търсения от средата на XIX в. до момента. Във втората си част курсът поставя проблема за разпространението на ЖК (70 преписа) и ЖМ (18 преписа) и за редица особености, които спомагат за изясняването на родственост в рамките на различни преписвачески традиции (поотделно за двете произведения). Лекциите са съпътствани с поставянето на неголеми практически текстологически задачи (върху налични копия от преписи на ЖК) за самостоятелна работа и представянето им в определени за това часове в рамките на курса.

Тема 8.7.7. АГИОГРАФИЯ НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

HAGIOGRAPHY DURING THE MIDDLE AGES IN WESTERN EUROPE

Лектор:

Доц. д-р Стиляна Баталова

-Assoc. Prof. Stilyana Batalova, PhD

Тел. 9870261

E-mail: stylianabat@yahoo.com

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Курсът има за цел да представи на студентите един преглед на агиографската латиноезична литература от периода на Късната античност до XV столетие. В тези хронологически граници са обединени отделни модули, които представят развитието на този жанр от европейската средновековна литература и тясно свързаните с него културно-исторически феномени. Преимущество при представянето на агиографията като литература и като наука за тази литература има историческият метод. При самостоятелната работа на студентите се насърчава търсенето на паралели и връзки между латинската, византийската и славянската агиография.

Тема 8.7.10. ОРИГИНАЛНА СТАРОБЪЛГАРСКА ХИМНОГРАФИЯ ІХ–Х в.

ORIGINAL OLD BULGARIAN HYMNOGRAPHV ( 9TH - 10TH C.)

Лектор:

доц. д-р Бойка Мирчева

Assoc. Prof. Boyka Mircheva

Тел. 9870261

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти слависти и за докторанти с интереси в областта на старобългарския език и старобългарската литература, в частност – на оригиналната старобългарска химнична поезия. Засягат се въпросите, свързани с възникването на старобългарската оригинална литература в културно-исторически план, Моравската мисия, сведенията за преводаческата дейност на Кирил и Методий и за техни оригинални произведения. Поставя се акцент на старобългарската химнична поезия като част от оригиналната старобългарска литература в съпоставка с византийските образци и техния основен елемент – акростихът. Разглеждат се подробно начините на вписване на текст в акростих. Курсът включва и практически упражнения за извеждане на акростих по различни модели.

Тема 8.7.12. БЪЛГАРО-РУСКИ ЕЗИКОВИ И КНИЖОВНИ ВРЪЗКИ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ (ХІ–ХІV в.)

BULGARIAN-RUSSIAN LINGUISTIC CONTACTS IN THE MIDDLE AGES (11TH-14TH C.)

Лектор:

Проф. д-р Веселка Желязкова

Prof. Veselka Zhelyazkova, PhD

Тел. 0895 494 293

E-mail: vzhel@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът цели да запознае с разпространението на старобългарската книжнина (преводна и оригинална) в Русия и с кирило-методиевските традиции сред източните славяни. В хода на обучението се разглеждат най-ранните староруски писмени паметници (ХІ в.), преписи от старобългарски протографи, като се посочват основните разлики между старобългарския и староруския език, установени към Х-ХІ в. в областта на фонетиката, именното склонение и системата на глаголните времена. Изтъква се значението на староруските ръкописи за историята на българския език и литература. Разглеждат се дискусионните проблеми за преводаческата дейност в Киевска Русия и критериите за локализация на старите славянски преводи от гръцки. Анализират се изданията на руски средновековни ръкописи, както и съществуващите лексикографски източници. Специално внимание се отделя на електронните ресурси в Интернет (сбирки от ръкописи, електронни издания, бази данни) и на възможностите, които те предоставят на изследователите за изучаването на средновековната книжнина.

Тема 8.7.13. ГРЯХ И ОБЩЕСТВО: ПОКАЯНИЕ И ЕПИТИМИЙНИ ТЕКСТОВЕ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

SIN AND SOCIETY: LAW PENITENTIALS AND THE PRACTICE OF PENANCE IN MEDIEVAL BULGARIA

Лектор:

Доц. д-р Десислава Найденова

Assoc. Prof. Desislava Naydenova, PhD

Тел. 02 987 0261

E-mail: dtnajdenova@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Според средновековното разбиране за същността на престъплението всяко едно правонарушение е резултат от грях, всяко е грях и всеки грях е престъпление. Висшият закон е Божият и на него трябва да се подчиняват всички християни. Следователно в състава на всяко правонарушение се откриват два елемента: нарушение на Божия и нарушение на държавния закон. Стремежът всеки грях да се материализира в точно определена изкупителна мярка поражда появата на сборници (епитимийници, епитимийни номоканони), служещи за ръководство на свещениците при извършване на изповедта, в които номенклатурата на греховете задължително се съпровожда от определено църковно наказание (налагане на покаяние). В курсът лекции се разглежда мястото и значението на покаянието (публично и тайно) и епитимийните текстове в българската средновековна история с оглед на правната система, владетелската идеология и християнската култура на българина, разбирана като система от религиозно-нравствен мироглед и съответстващо социално поведение.

Тема 8.7.14. КИРИЛО-МЕТОДИЕВОТО ДЕЛО И НАЦИОНАЛНАТА ИНДЕНТИЧНОСТ

CYRILLO-METHODIAN OEUVRE AND NATIONAL IDENTITY

Лектор:

Доц. д-р Десислава Найденова

Assoc. Prof. Desislava Naydenova, PhD

Тел. 02 987 0261

E-mail: dtnajdenova@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът лекции има за цел да запознае докотрантите с различните аспекти на интерпретация на кирило-методиевото дело в славянските и неславянски държави спрямо нуждите на конкретния исторически момент. Много рано, още през IX в. образите на Кирил и Методий и техните ученици се използват за легитимиране на политиечска независимост, за обосноваване на териториални претенциии национална идентичност. Тази тенденция да се разглежда делото им с оглед на господстващиге политически идеологеми се запазва през вековете до днес.

Тема 8.7.15. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И КУЛТУРА

THE HISTORY OF BULGARIAN LANGUAGE AND CULTURE

Лектор:

доц. д-р Ива Трифонова

Assoc. Prof. Iva Trifonova, PhD

E-mail: iva_3@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът е предназначен за хора с интерес към българската история, език и култура. Той е съсредоточен върху основните етапи на формирането и развитието на българската народност, свързаните с това народни обичаи и традиции, както и с тяхното отражение в българския език. Българската езикова система ще бъде разгледана като един динамичен и любопитен процес, в който на езиково и лексикално ниво са намерили израз културните търсения на българите през Средновеквието и протичащите по това време книжовни процеси. Езиковата система ще бъде представена като своеобразен мост между нормите на старобългарския език и съвременните езикови процеси.

Annotation:

The course is designed for people with an interest in Bulgarian history, language and culture. The curriculum covers the main stages of the formation and development of the Bulgarian nation, and the related customs and traditions, as well as their reflection in Bulgarian language. The Bulgarian language system will be introduced as a dynamic process, which reflects (on lexical and overall linguistic level) the cultural quests of the Bulgarian people during the Middle Ages and the historical language processes. The language system will be considered a bridge between the principles governing the language processes in the history of Bulgarian and current language developments.

Тема 8.7.16. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ КУЛТОВЕ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

ROYAL CULTS IN MEDIAEVAL BULGARIA

Лектор:

проф. дн Димо Чешмеджиев

Prof. Dimo Cheshmedzhiev, Dsc

E-mail: dimoclio7@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

В курсът лекции се разглеждат въпросите на владетелската святост в средновековна България. Това се прави на базата на двата разглеждани в историографията владетелски култа, на княз Борис-Михаил и на цар Петър. Разглеждат се споровете около самото съществувание на култ към княза-покръстител на българите и развитието на сигурния култ на цар Петър. Важна част от изложението е, сравнителния анализ с други средновековни държави и техните владетелски култове. На първо място Византия, откъдето е взет българския модел, но също така Сърбия, руските княжества, както и някои държави в Средна и Западна Европа.

Тема 8.7.17. БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА XI-XII ВЕК – ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА И КУЛТУРА

BULGARIAN TERRITORIES IN THE END OF XI-XII CENTURIES – POLITICS, ECONOMICS AND CULTURE

Лектор:

гл. ас. д-р Люба Илиева

Assis. Prof. Lyuba Ilieva, PhD

Тел. 02 987 0261

E-mail: lyuba.ilieva@kmnc.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът представя културния, политически и стопански живот в българските земи под византийска власт, като акцентът е поставен върху българския принос в живота на Империята от края на ХІ – ХІІ в. и българската гледна точка, отразена в изворите.
Разглеждат се тенденциите и проявленията в културното развитие на българите от втората половина на ХІ в., което създава условия за разцвета и открояването на народната култура, с характерните й за периода жанрови особености и за създаването на домашни исторически паметници.
Особено внимание е отделено на водещата роля на Охридската архиепископия в живота на българите – в икономическо, политическо и културно отношение, определяща за осъществяването на българо-византийския културен синтез от края на ХІ–ХІІ в., в условията на идеологическа програма на Константинопол спрямо поданиците си, включително българите. Възходящото икономическо развитие на българските земи става по-видимо с промените, които настъпват в края на ХІ и ХІІ в. Археологическите находки и писмените извори свидетелстват за интензивен стопански живот, демографски растеж и добре развита селищна система в българските земи.

Тема 8.7.18. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПАЛЕОСЛАВИСТИКАТА

INFORMATION ASURANCE IN THE FIELD OF PALAEOSLAVISTICS

Лектор:

гл. ас. д-р Нели Ганчева

Assis. Prof. Neli Gancheva, PhD

Тел. 02/9870261

E-mail: nelly_vasileva@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът предлага систематизиран преглед на традиционните и електронните информационни източници в областта на палеославистиката. Целта е студентите и докторантите да усвоят необходимите знания и умения за изграждане на стратегии за информационно търсене на качествена и релевантна на нуждите информация и за интегрирано използване на информационни източници както в печатна, така и в електронна форма –електронни каталози, библиотечно-информационни мрежи, бази данни, специализирани средства за търсене в интернет (портали, виртуални библиотеки, указатели). Обхванатите източници в областта на палеославистиката се представят със следните данни: възможности за достъп до тях; функции, съдържание и структура; средства и методи за информационно търсене.

Тема 8.7.19. ПРОБЛЕМИ ПРИ ПИСАНЕТО НА НАУЧЕН ТЕКСТ

PROBLEMS IN WRITING SCIENTIFIC PAPERS

Лектор:

Гл. ас. д-р Нели Ганчева

Assist. prof. Neli Gancheva, PhD

E-mail: nelly_vasileva@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът лекции е съобразен както с езиковите особености на интерпретативните текстове, така и със съвременната представа за научен текст.
Целта на курса е да даде на докторантите необходимите езикови знания и умения за структуриране и писане на научен текст. Преподаваният материал включва: подробно изложение на книжовнонормативния комплекс на съвременния български книжовен (стандартен) език, разпределено по отделни общи и конкретни теми (правопис и пунктуация); начини на структуриране на кратки текстове (съобщения, статии и др.) и на обемен текст (студия, монография), разпределени по отделни теми; запознаване със стандартите на оформяне на специфични за дисертационен труд части (библиографско оформяне, разполагане на илюстративен материал, изработване на различни показалци).
Към всяка разработвана тема са предвидени писмени упражнения и тяхното обсъждане както в рамките на часовете, така и в рамките на лични консултации.
Преподаваният материал включва отношението научен текст – личен стил.

Тема 8.7.20. СРЕДНОВЕКОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРНА ТРАДИЦИЯ

MEDIAEVAL SOURCES OF WESTERN CULTURAL TRADITION

Лектор:

Проф. д-р Славия Бърлиева

Prof. Slavia Barlieva, PhD

Тел. 029870261

E-mail: barlieva@bas.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът има за цел да запознае докторантите с един хронологически преглед на интелектуалния живот в западно- и централноевропейските области от периода на Късната античност до 15 столетие, основан на литературни и документални източници. В тази хронологична структура са обединени отделни модули, които представят развитието на институции и философско-естетически възгледи, станали основополагащи в европейската култура. Специално внимание се отделя на някои културно-исторически феомени, традционно свързвани със западноевропейското Средновековие. При самостоятелната работа на докторантите се насърчава търсенето на паралели и връзки с тях в културно- историческото развитие на България.

Тема 8.7.21. ИЗ МАНАСТИРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ

IN THE MONASTERY LIBRARIES

Лектор:

доц. д-р Ива Трифонова

Assoc. Prof. Iva Trifonova, PhD

E-mail: iva_3@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът е предназначен за хора с интерес към българското културно минало и по-специално ? към българската средновековна история и литература. Материалът ще бъде представен въз основа на историята на конкретни средновековни текстове (от XI от XVI в.), които по това време са били разпространени в различни манастирски средища на Балканите и в Европа. Основната тема на избраните творби е интерпретацията на каноничния библейски текст. Целта е да се проследи самият процес на възникване и формиране на християнската култура, както и нейното битуване през Средновековието. Историята на тези творби (в техните различни преводи и редакции) представят начинът, по който знанието се събира, предава и интепретира от дълбока древност и до днес.

Annotation:

The course is designed for people with an interest in the Bulgarian cultural past, and the Bulgarian medieval history and literature, in particular. The material will be presented in the context of the history of specific medieval texts (dated from the 9th to the 16th c.), which at that time were disseminated among various monasteries on the Balkans and in Europe. The selected works' main theme is focused on the interpretation of the canonical biblical texts. The aim is to trace the process of the emergence and formation of the Christian culture, as well as its developments in the Midle Ages. The history of these works (in their various translations and copies) presents the way, in which the knowledge is collected, transmitted and interpreted from antiquity to the present.

Тема 8.7.22. СРЕДНОВЕКОВНА ЛАТИНОЕЗИЧНА ЛИТЕРАТУРА

MEDIEVAL LATIN LITERATURE

Лектор:

Доц. д-р Стиляна Баталова

Assoc. Prof. Styliana Batalova, PhD

Тел. 02 9870261

E-mail: stylianabat@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

През Средновековието латинският език е международният език на идеите, политиката и литературата. Това е езикът не само на Светото Писание и на Църквата, но и езикът на хронистите, еретиците, мистиците, поетите и най-общо казано на разказвачите. Курсът, има за цел да даде основни познания за развитието и историята на късноантичната и средновековената латинска литература (ІІ-ХІІ в.) като един своеобразен мост към съвременната европейска литература. Въпреки че акцентът при прегледа на късноантичната латинска литература пада върху раннохристиянските автори, внимание се обръща и на някои езически автори от периода ІІ-V в. По време на лекциите и семинарите се онагледява континюитетът между късноантичната и средновековната латинска литература в характерното съчетаване на традиция и новаторство, правят се и връзки с новите европейски литератури, за които латинската средновековна литература служи като начален образец. Обучаващите се се запознават с развитието на различните литературни родове и жанрове през периода VI – XII в. по региони.

Annotation:


Тема 8.7.23. ЛАТИНСКИ ЕЗИК

LATIN FOR BEGINNERS

Лектор:

Доц. д-р Стиляна Баталова

Assoc. Prof. Styliana Batalova, PhD

Тел. 02 9870261

E-mail: stylianabat@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

По време на лекциите и семинарите към дисциплината «Латински език» се работи по овладяването на основите на латинските морфология и синтаксис. Целта е студентите да получат основни познания по латински език и граматика, които да приложат при самостоятелно боравене с литературни и исторически извори, писани на латински език; да имат способност да разбират, превеждат и интерпретират граматически вярно и на добър български език прозаичен латински текст със средна трудност, като свободно се ориентират в културно-историческите реалии.
През целия курс на обучение по латински език задължителни елементи на семинарните упражнения са: лексика, синтаксис, текст (адаптиран или оригинален), реалия, като постепенно се изгражда умение за работа с речник и справочна литература. Усвояването на общия лексикален фонд включва основна лексика, културна историческа и литературна терминология и пасивен лексикален фонд, въз основа на които с помощта на принципите на словообразуването се създава способност за откриване на точното значение на думите според контекста, както и преносното им значение.

Тема 8.7.24. СТАРОГРЪЦКИ ЕЗИК

OLD GREEK FOR BEGINNERS

Лектор:

Доц. д-р Стиляна Баталова

Assoc. Prof. Styliana Batalova, PhD

Тел. 02 9870261

E-mail: styliana.batalova@kmnc.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Целта на курсае обучаващите се да получат основни познания по старогръцки език и граматика, които да приложат при самостоятелно боравене с литературни и исторически извори, писани на старогръцки език; да имат способност да разбират, превеждат и интерпретират граматически вярно и на добър български език прозаичен гръцки текст със средна трудност, като свободно се ориентират в културно-историческите реалии.
През целия курс на обучението задължителни елементи на семинарните упражнения.

Тема 8.7.25. ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ЛЕКСИЛОГОЛИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ

PROBLEMS OF THE OLD BULGARIAN LEXICOLOGY AND LEXICOGRAPHY

Лектор:

доц. д-р Татяна Илиева

Assoc. Prof. Tatyana Ilieva, PhD

E-mail: ilieva_tatyana@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти слависти, които имат основни познания по старобългарски език, и докторанти с интереси в областта на историческата българска лексикология и лексикография. Целта е учащите се да се запознаят с лексикологическите аспекти в изследването на старобългарския език от IХ до ХIVв. Ще бъдат разгледани някои методологични въпроси (употреба на статистическите методи, ролята на късните преписи на старобългарски съчинения и др.). Ще бъде поставен въпросът за формирането на речниковия състав на старобългарския език – праславянското лексикално наследство, лексиката на класическите старобългарски паметници и старобългарската лексика, запазена в съвременните диалекти. Ще се проследи лексикалният континюитет на езика до нашето съвремие. Специално внимание ще бъде обърнато на словообразуването в старобългарски език. Ще бъде отделено място и на семасиологични проблеми – синонимия, антонимия, омонимия в старобългарски език, развой на преносната семантика в диахрония (от Кирило-Методиевския до съвременния български език). Ще бъде направен обзор на палеославистичните лексикографски трудове с екскурс към бъдещите задачи пред тази приложна дисциплина. Курсът включва изготвянето от докторанта на определен вид речникова статия с цел да се усвоят методите на лексикографията. Оценяването ще става въз основа на писмената работа и събеседване.

Тема 8.7.29. МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

MIGRATION PROCESSES IN BULGARIAN LANDS IN THE MIDDLE AGES

Лектор:

доц. д-р Камен Станев

Assoc. Prof. Kamen Stanev, PhD

E-mail: kamen_stratiot@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

В курса лекции се раглеждат миграционните процеси – заселвания, изселвания и вътрешни размествания. Акцентът пада върху масовите миграции, както и тези на отделни лица или малки групи, които са оказали съществено влияние върху българската история. Проследява се ролята на българската държава като важен фактор регулиращ и често пъти генериращ подобни придвижвания на отделни хора, малки групи и големи общности, както и съществуването на целенасочена последоватена държавна политика в това отношение. Проследява се фактора "миграциии" във външната политика на българската държава, конфликтите, които се пораждат на тази база и присъствието на проблема в международните договори. Важно място заема и въпросът за заселването на чужди етнически групи в българските земи и тяхното постепенно асимилиране или запазване като обособени общности.

Annotation:


Тема 8.7.31. Славянска палеография: кирилица, идентификация на писачи и използване на дигитални инструменти

Slavic paleography: Cyrillic, identification of copyists and use of digital tools

Лектор:

доц. д-р Марко Скарпа

Marco Scarpa, Assoc. Prof. PhD

Тел. +359 88 6754353

E-mail: marco.kmnc@gmail.com

Хорариум:

30 уч. часа

Анотация/Abstract


Тема 8.7.32. Източна църква, Западна църква: граница, която пресича славяните.

Eastern Church, Western Church: a border that crosses the Slavs. Theological issues... and more

Лектор:

доц. д-р Марко Скарпа

Marco Scarpa, Assoc. Prof. PhD

Тел. +359 88 6754353

E-mail: marco.kmnc@gmail.com

Хорариум:

30 уч. часа

Анотация/Abstract


Тема 8.7.33. Старобългарски език

Old Church Slavonic

Лектор:

доц. д-р Ива Трифонова

Iva Trifonova, Assoc. Prof. PhD

Тел. +359 898 716379

E-mail: iva_3@abv.bg, iva.workpost@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът е съсредоточен върху възникването и формирането на славянската писменост. Той цели да запознае докторантите с първоначалните български графични системи, тяхното функциониране и развитие през вековете. Това ще стане на базата на конкретни материали и текстове, поместени в класическите старобългарски паметници. В основата е пряката работа с книжовни и епиграфски паметници, датирани IX-XI в., въз основа на която ще бъде дискутирана българската езикова система и нейните особености:
1. История и източници на изучаване;
2. Старобългарски писмени системи – глаголица и кирилица, буквите, диакритиката и други знаци;
3. Звуковата система – фонетика, дефиниция на системите, ерове, носови гласни и други особености;
4. Склонение – именно склонение, местоименно склонение, склонение на личните местоимения, смесен тип склонения; изразяване на сравнителната степен; образуване на наречията;
5. Спрежение – сегашно време, императив, сегашно причастие, имперфект и различните видове аорист, миналите причастия; отглаголни съществителни; инфинитив и супин; образуване на сложните времена; отделните класове глаголи;
6. Бележки към синтаксиса – на прилагателните имена; употреба на падежите; употреба на предлозите; употребата на глаголните форми.
Курсът е съобразен с предишните знания и с изискванията на участниците.

Abstract:

The course deals with the emergence and formation of Slavic writing. It will introduce PhD students to the original Bulgarian graphic systems, their functioning and development over the centuries using various materials and text excerpts from the "classical" old Bulgarian written monuments. The main "tool" throughout the course will be the direct work with literary and epigraphic monuments, dated between 9 and 11 centuries, on the basis of which the Bulgarian language system and its characteristics will be discussed:
1. External History and Sources;
2. The old Church Slavonic Writing Systems – Glagolitic and Cyrillic, the letters, diacritics and other signs;
3. The Sound System – phonetics, definition of the systems, the jers, nasal vowels and other features;
4. Declension – the nominal declension, pronominal declension, declension of personal pronouns, mixture of nominal declension types; formation of the comparative; formation of the adverbs;
5. Conjugation – the present tense, the imperative, the present participles, the imperfect, aorists, past participles; verbal substantive; infinitive and supine; compound tenses; the individual classes of verbs;
6. Notes on Syntax – on adjectives; on the use of the cases; on the use of prepositions; on the use of the verbal forms.
The course is designed to meet the requirements of the previous knowledge and of the requirements of the participants.