5.1. - ИНСТИТУТ ПО БИОРАЗНООБРАЗИЕ И ЕКОСИСТЕМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Тема 5.1.2. ЕВОЛЮЦИЯ И ФИЛОГЕНИЯ НА РАСТЕНИЯТА
EVOLUTION AND PHYLOGENY OF PLANTS
Лектор:
проф. д-р Димитър Иванов
Assoc. Prof. Dr. Dimiter Ivanov
Тел. 979 37 73
E-mail: dimiter@bio.bas.bg, dimiter@gbg.bg
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът има за цел да даде на докторантите една по-цялостна и обобщена представа за еволюцията на растенията от появата на първите сухоземни растения до формирането на съвременната растителност. Най-важните характеристики на еволюцията са изведени на основата на висшите растения, които са най-важния компонент на сухоземните екосистеми. Промените в основните морфологични и анатомични структури и усъвършенстването на размножителните структури на големите систематични единици са разгледани на фона на глобалните промени на земния климат, екологичните условия и тектонската еволюция през геоложката история.
В курса са разгледани основните еволюционни теории и модели, представени са геоложки свидетелства за еволюцията на растителния свят, проследени са възможните родствени връзки между отделните систематични единици, в светлината на кладистичните проучвания, изследванията на съвременни и фосилни биополимери. На тази основа са разгледани взаимовръзките между отделните групи на равнището на отдели, класове, разреди, тяхното историческо развитие и съдбата им в съвременния свят, т. е. еволюцията на растенията на макроеволюционно равнище.
Тема 5.1.4. МОРФОЛОГИЯ И СИСТЕМАТИКА НА ГЪБИТЕ
MORPHOLOGY AND SYSTEMATICS OF FUNGI
Лектор:
проф. д-р Цветомир М. Денчев
Cvetomir M. Denchev, prof., PhD
Тел. 979 3775
E-mail: cmdenchev@yahoo.co.uk
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът обхваща два основни раздела на микологията: (1) морфология на гъбоподобните организми и гъбите и (2) систематика на гъбоподобните организми и гъбите. В морфологичния раздел се разглеждат въпросите, свързани със строежа на гъбната клетка, хифите, мицела и псевдотъканите, диференцирането на талуса, видоизмененията на талуса през вегетативната фаза, строежа и разпространението на спорите, типовете хранене и размножаване, строежа на конидиомите, аскомите и базидиомите. Включени са лекции за хранене и размножаване, поради необходимостта от познаване на разглежданите в тях основни понятия и процеси. В систематичния раздел се обсъждат въпроси, свързани с класификацията, таксономичната практика, номенклатурата и филогенията на гъбоподобните организми и гъбите.
Препоръчително е слушателите да са завършили основни университетски курсове и интегрирани практикуми по микология и ботаника. Курсът е насочен главно към докторантите по микология, но представлява интерес и за докторантите по ботаника, както и тези от различни области на селскостопанските и горскостопанските науки (напр. фитопатология), микробиологията, микробиологичната промишленост и медицинската микология.
Тема 5.1.9. СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ В ЕКОЛОГИЯТА
STATISTICAL METHODS IN ECOLOGY
Лектор:
Проф. д-р Васил Попов
Vasil Popov, prof. PhD.
Тел. 988 5115/727
E-mail: vasilvpopov@gmail.com
Хорариум:
28 учебни часа
Анотация:
Съществен елемент от всяко научно изследване е добрата му статистическа обезпеченост - от началния етап на планиране, през събиране на данните и тяхната обработка до крайния анализ и решението дали да се приеме или отхвърли работната хипотеза. През последните десетилетия статистическите методи в екологията отбелязаха огромен прогрес. С развитието на компютърната техника широко навлязоха разнообразни статистически подходи, повишаващи точността и позволяващи избягването на субективността при оценката на практически всички възможни екологични параметри. Понастоящем приложението на адекватни статистически анализи е стандарт при представяне на резултатите в научните издания. Целта на курса е доразвие знанията по статистическа обработка на данните, придобити под една или друга форма във висшите учебни заведения. Основеният акцент в настоящия курс е поставен върху работа с многовидови системи, т. е. със съобщества на организми, които представляват най-голям интерес при широкомащабни екологични изследвания. За разбиране и правилно използване на тези методи обаче са необходими знания за основни понятия в статистиката. Ето защо първата част на настоящия курс е насочена към тяхното представяне в контекста на особеностите на екологичните данни. Материалът е специално адаптиран за изследователи без специална математична подготовка. Специално внимание ще се обърне върху приложимостта на един или друг статистически подход в реални екологични ситуации и използването на съвременни компютърни програми.
Тема 5.1.10. ПОЛЕВИ МЕТОДИ НА ЕКО-ЕТОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
FIELDS METHODS OF THE ETO-ECOLOGICAL STUDY
Лектор:
Проф. дбн Петър Генов
Prof. Peter Guenov, DSc
Тел. 9885115/630, 9874193, mob. 0877348091
E-mail: genov_bg@yahoo.it
Хорариум:
20 учебни часа
Анотация:
Изследванията на природата изискват голям опит и използването на разнообразни методи свързани с употребата на различни техники, които могат да осигурят верни резултати за наблюдаваните явления. Тези техники обхващат най елементарните инструменти като бележника и молива и завършват до сателитното следене на интересуващият ни обект. Как да се използват тези всички уреди инструменти, събирането и запазването на фактическият материал са обект на този кратък курс за еко-етлогичните изследвания. Ще се засегнат някои методи на хващане и маркиране на животните. В отделна глава сте бъде разгледана методите за събиране и обработка на материала за да се получат достоверни данни. Ще се обсъдят методите на анализ на данните, екологията на храненето, определянето на индивидуалния и семейния участък. Как могат да се проведат опити в природата и как се написва една научна статия и етиката в науката. Курса ще завърши с обсъждане на въпросите свързани с защитата на природата и начините на стопанисването на фауната. По вяска тема участниците в лекциите, накрая ще могат да обсъдят своите проблеми и споделят своя опит в изследванията.
Тема 5.1.13. РАСТИТЕЛНИ БИОТЕХНОЛОГИИ ЗА
ОПАЗВАНЕ НА РЕДКИ И ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
PLANT BIOTECHNOLOGIES FOR PRESERVATION OF RARE AND MEDICINAL PLANTS
This course may also be held in English, upon request.
Лектор:
Лектор: доц. д-р Марина Станилова
Lecturer: Dr. Marina Stanilova, assoc. prof.
Тел. 979 21 98
E-mail: marina.stanilova@gmail.com
Хорариум:
20 часа
Horarium:
20 classes
Анотация:
Курсът е предназначен предимно за биотехнолози и биолози-ботаници, но може да е от полза и за специалисти, работещи в граничните области на фитохимията и медикобиологичните науки.
През последните десетилетия загубата на биоразнообразие се ускорява в планетарен мащаб. Особено уязвими са лечебните растения, събирани от природата, поради непрестанно увеличаващото се търсене на фитопрепарати. Растителните биотехнологии са разгледани като алтернативно и допълващо средство за опазване на редки, защитени и лечебни растителни видове, наред с приложението на in situ мерките. В курса са обхванати различни in vitro техники: ускорено микроразмножаване и ex vitro адаптация, соматична ембриогенеза и изкуствени семена, криопрезервация, култивиране в система за временно потапяне в течни среди, в лабораторни биореактори и др. Разгледано е влиянието на различни фактори върху растежа на културите и успеха на in vitro биосинтеза на биологичноактивни вещества: генотип, тип култура, състав на хранителната среда, условия на култивиране. Посочени са преимуществата и трудностите при in vitro биосинтез на вторични метаболити, както и примери за успешно индустриално производство.
Наред с теоретичния курс, докторантите ще имат възможност да придобият и практически опит при някои основни in vitro техники по време на лабораторни занятия.
Курсът ще помогне на докторантите да планират научните си експерименти правилно, с оглед на статистическата обработка на получените данни. Ще бъде изяснена интерпретацията на резултатите при отбелязване на взаимовръзка между различни изпитвани фактори, въз основа на опита в Биотехнологичната лаборатория за лечебни растения при Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания-БАН.
Annotation:
The course in plant biotechnologies for preservation of rare and medicinal plants is addressed mainly to biotechnologists and biologists-botanists, but could be useful for those working in the field of the phytochemistry and the medicine sciences as well.
During the last decades the problem of biodiversity loss is becoming more and more important all over the world. Medicinal plants are especially vulnerable because of their gathering from the nature due to the increasing market demand of drugs. Plant biotechnologies are considered as alternative and complementary means for preservation of rare, threatened, and medicinal plant species, in parallel with application of in situ measures. The course includes different in vitro techniques: rapid micropropagation and ex vitro adaptation, somatic embryogenesis and artificial seeds, cryopreservation, cultivation in temporary immersion system and bioreactors, etc. The effects of different factors on the culture growth and the in vitro biosynthesis of bioactive substances are discussed: genotype, type of the culture, medium composition, cultivation conditions. The advantages and the challenges of the in vitro biosynthesis of secondary metabolites are outlined, and examples of successful industrial production are given.
Beside the theoretical course, the PhD-students will benefit by the opportunity to get some experience on basic in vitro techniques during the laboratory practice.
The course will help the PhD-students to plan their own experimental work correctly, in order to apply statistical analyses of the data. The result interpretation in case of interaction between several tested factors will be examined on the basis of the scientific experience of the Biotechnological laboratory of medicinal plants, at the Institute of biodiversity and ecosystem research.
Тема 5.1.14. ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ:
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ И МЕТОДИЧНИ ПОХВАТИ
CONSERVATION OF BIOLOGICAL DIVERSITY: THEORETICAL ASPECTS AND METHODOLOGICAL APPROACHES
This course may also be held in English, upon request.
Лектори:
проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Professor Boyko B. Georgiev
Тел. (+2) 870 50 12
E-mail: bbg@ecolab.bas.bg
и
гл. ас. д-р Стоян Николов
Dr. Stoyan Nikolov
Хорариум:
30 часа.
Анотация:
Лекционният курс има за цел да даде на докторантите знания за същността на концепцията за биологичното разнообразие и основите на консервационната биология. Първата част на курса проследява възникването на концепцията за биоразнообразието, научните приоритети, очертани от програмата DIVERSITAS, причините и механизмите на загуба на биоразнообразие в глобален мащаб и основните международни споразумения, засягащи биоразнообразието. Втората част представя основите на консервационната биология – нива на организация на биоразнообразието; индикаторни и ключови видове и екосистемни "инженери"; инвазивни видове, трофични каскади и поведенческа екология; основи на метапопулационната теория; опазване на местообитанията и принципи на изграждане на защитените зони и територии. Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 02.22.01 Екология и опазване на екосистемите, 01.06.02 Зоология, 01.06.03 Ботаника, 01.06.11 Хидробиология, 01.06.14 Ентомология, 01.06.19 Паразитология и хелминтология и 01.06.24 Микология. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на биоразнообразието и опазването на природата в рамките на други научни специалности (микробиология, молекулярна биология, генетика, лесовъдство и др.).
Annotation:
This course aims to present basic knowledge of the biological diversity concept and the principles of the conservation biology. The introductory series of lectures is devoted to the roots and development of the concept of biodiversity, the elements of the International Research Programme DIVERSITAS, factors determining the biodiversity loss at global scale and mechanisms responsible for it and the main international agreements on the biodiversity. The second part introduces principles of the conservation biology: organization levels and quantification of the biodiversity; indicator and key species, key structures and ecosystem "engineers"; invasive species, trophic cascades and behavioral ecology; main concepts of the metapopulation theory; conservation of habitats and principles of the development of the protected areas and ecological networks. The course is targeting PhD students in ecology and ecosystem conservation, zoology, botany, hydrobiology, entomology, parasitology and mycology. It might be also of interest for PhD students working on aspects of biodiversity studies and nature conservation in the frames of other branches of science (e.g. microbiology, molecular biology, genetics and forestry).
Тема 5.1.15. ВЪВЕДЕНИЕ В ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА РАБОТА
(БИОЛОГИЧНИ НАУКИ)
INTRODUCTION IN SCIENTIFIC RESEARCH (BIOLOGY)
Лектор (Ръководител на курса):
Проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Boyko B. Georgiev, prof. , DSc
Тел. (+2) 871 71 95 вътр. 102
E-mail: bbg@ecolab.bas.bg
Хорариум:
24 часа лекции и 6 часа практически занятия
Анотация:
Лекционният курс има за цел да даде на докторантите необходимите основни знания и умения за дейности, които са неразделна част от изследователската работа в областта на биологичните науки. Основните теми са насочени към: (1) Изграждане на умения за подготовка на литературна справка, използването на електронни бази-данни и традиционни методи (реферативни издания, библиотечни каталози и др.) за набавяне на научна информация в областта на биологията. (2) Успешна подготовка на научни трудове (дисертационен труд, научни статии и научни съобщения). (3) Ефективно публично представяне на научните изследвания (устни доклади, постери). (4) Грамотно ползване на научните имена на организмите. Чрез предоставянето на систематизирана информация по посочените въпроси и чрез провеждането на практически занятия за изграждане на конкретни умения ще бъде подпомогната в значителна степен изследователската работа на докторантите и тяхната индивидуална подготовка в хода на докторантурата.
Курсът е подходящ за докторанти от специалностите в областта на биологичните науки и екологията: 01.06.01 Антропология, 01.06.02 Зоология, 01.06.03 Ботаника, 01.06.04 Молекулярна биология, 01.06.05 Ембриология, 01.06.06 Генетика, 01.06.07 Молекулярна генетика, 01.06.08 Биофизика, 01.06.09 Радиобиология, 01.06.10 Биохимия, 01.06.11 Хидробиология, 01.06.12 Микробиология, 01.06.13 Вирусология, 01.06.14 Ентомология, 01.06.16 Физиология на растенията, 01.06.17 Физиология на животните и човека, 01.06.18 Клетъчна биология, 01.06.19 Паразитология и хелминтология, 01.06.23 Имунология, 01.06.24 Микология, 01.06.25 Невробиология, 01.06.26 Морфология, 02.22.01 Екология и опазване на екосистемите.
Тема 5.1.16. ПРИНЦИПИ НА ТАКСОНОМИЧНИТЕ И ФИЛОГЕНЕТИЧНИТЕ
ИЗСЛЕДВАНИЯ
PRINCIPLES OF TAXONOMIC AND PHYLOGENETIC STUDIES
Лектор (Ръководител на курса):
Проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Boyko B. Georgiev, prof. , DSc
Тел. (+2) 871 71 95 вътр. 102
Гл. ас. д-р Павел Н. Николов
E-mail: bbg@ecolab.bas.bg
Хорариум:
22 часа лекции и 8 часа практически занятия
Анотация:
Лекционният курс има за цел да даде на докторантите съвременни знания в областта на таксономията. Ще бъдат разгледани основните съвременни концепции за вида и видообразуването, както и основните подходи при разработката на надвидовата класификация на организмите. Специално внимание ще бъде обърнато на принципите на зоологическата и ботаническата номенклатура като основна съставна част на професионалната грамотност на работещите в областта. Значителна част от курса ще бъде насочена към усвояването на принципите и методите на най-широко прилагания в момента метод за изучаване на филогенията на организмите - кладистиката. По прилагането на този метод се предвижда и кратък практически курс, който да позволи на обучаващите се да придобият необходимите първоначални умения за по-нататъшното му успешно усвояване. Ще бъдат обсъдени също и особеностите на таксономичната публикация като специфичен тип научен труд.
Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 01.06.02 Зоология, 01.06.03 Ботаника, 01.06.11 Хидробиология, 01.06.14 Ентомология, 01.06.19 Паразитология и хелминтология, 01.06.24 Микология и 02.22.01 Екология и опазване на екосистемите. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на видовото идентифициране и характеризиране и (или) еволюционната биология в рамките на други научни специалности (микробиология, молекулярна биология, генетика и др.).
Тема 5.1.17. ВЪВЕДЕНИЕ В СИСТЕМНАТА ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕТО НА ЕКОСИСТЕМИТЕ
INTRODUCTION TO SYSTEMS ECOLOGY AND ECOSYSTEM CONSERVATION
Лектор:
проф. д-р Нешо Х. Чипев
Professor Nesho H. Chipev
Тел. (+2) 871 71 95, +359 888 31 68 71
E-mail: nchipev@abv.bg
Хорариум:
30 часа.
Анотация:
Лекционният курс има за цел да даде на докторантите знания за същността на сложните еколого-социални системи и тяхното управление. В екологията, а и не само там, прогресивно нараства разбирането, че наличието на една единствена траектория на развитие на екологичните системи (към стабилен и оптимален климакс) е статично и нереалистично. Развитието на природните системи (от които човека е неделима част) не е линеен и гладък процес. Осъзнаването на това води до оформяне на разбирането, че в развитието на екосистемите се редуват стадии на нарастване, стабилност, хаос и реорганизация, които се контролират от малък набор променливи, всяка една от които оперира в рамките на различен времеви и пространствен мащаб. Курсът представя разширено разбиране за екосистема и пространствените и времеви мащаби на екосистемното функциониране, интегритет и екосистемни услуги. Въвеждат се съвременните екологични концепции за организация на природата и сложните самоорганизиращи се еколого-социалните системи. Втората част представя принципи на управлението на сложни системи и логически аналитични рамки, като инструмент за анализ и вземане на решения. Представят се екосистемните концепции, които дават основата за формулирането на екологични принципи, които от своя страна са основа на концепциите за управление на екосистемите. Разглежда се концепцията за устойчиво развитие в аспекта на съхраняване на екосистемния интегритет и функции.
Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 02.22.01 Екология и опазване на екосистемите, 01.06.02 Зоология, 01.06.03 Ботаника, 01.06.11 Хидробиология, 01.06.14 Ентомология, 01.06.19 Паразитология и хелминтология и 01.06.24 Микология. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на опазването на природата и биоразнообразието в рамките на други научни специалности (микробиология, молекулярна биология, генетика, лесовъдство, география и др.).
Annotation:
The course aims to give doctoral students knowledge of the nature of complex ecological and social systems and their management. In ecology, and not only there, the understanding is progressively growing, that the presence of a single trajectory of development of ecological systems (to some stable and optimal climax) is static and unrealistic. The development of natural ecosystems (of which man is an integral part) is not a linear and smooth process. This realization of this leads to the formation of the understanding that the development of ecosystems stages of growth, stability, chaos and reorganization alternate, which are controlled by a small set of variables, each of which operates within different temporal and spatial scale. The course presents advanced understanding of the ecosystem and the spatial and temporal scales of ecosystem functioning, integrity and ecosystem services. Modern environmental concepts for the organization of nature and the complex self-organizing ecological and social systems are introduced. The second part presents principles of management of complex systems and logical analytical framework as a tool for analysis and decision making. Ecosystem concepts are introduced, that provide the foundation for the formulation of environmental principles, which in turn are based on the concepts of ecosystem management. The concept of sustainable development is introduced from the viewpoint of the preservation of ecosystem integrity and functions.
The course is suitable for graduate students of the specialties 2:22:01 Ecology and conservation of ecosystems, 01:06:02 Zoology, Botany 1:06:03, 1:06:11 Hydrobiology, 01:06:14 Entomology, Parasitology and Helminthology 1:06:19 and 1:06:24 Mycology. It may also be of interest to graduate students who are working on the problems of nature conservation and biodiversity within other scientific disciplines (microbiology, molecular biology, genetics, forestry, geography, etc.).
Тема 5.1.18. ЕКОЛОГИЧНИ ОСНОВИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ГОРСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ
ECOLOGICAL FOUNDATIONS FOR FOREST ECOSYSTEMS MANAGEMENT
Лектор:
проф. д-р Цветан Златанов
Prof. Tzvetan Zlatanov, PhD
Тел. +359 886 334 954
E-mail: tmzlatanov@gmail.com
Web page: http://www.iber.bas.bg/?q=en/user/201
Хорариум:
30 часа.
Анотация:
Курсът е предназначен за докторанти, които се интересуват от изучаване на горските екосистеми, включително от тяхното опазване и ползване. Основната му цел е да изгради в обучаващите се балансирано разбиране по отношение на управлението на горските екосистеми. Програмата включва разнообразна комбинация от лекции, теренна работа и семинари за дискусия на реални проблеми. Теоретичната част (лекциите) се състои от два раздела: (1) Екологични проблеми при управлението на горските екосистеми; и (2) Лесовъдството като наука, изкуство и практика при променящи се екологични и социално-икономически условия. По време на теренната работа студентите ще получат практически знания по отношение на оценката на най-важните структурни и функционални параметри на гората. Семинарите, провеждани в края на курса ще позволят на докторантите да дискутират реални екологични проблеми свързани с управлението на горите.
Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 02.22.01 Екология и опазване на екосистемните и 04.04.03 Лесовъдство (вкл. Дендрология). Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на опазването на природата и биоразнообразието в рамките на други научни специалности.
Annotation:
The course is designated for PHD students interested in studying forest ecosystems, including their conservation and use. Its main objective is to help students develop a balanced understanding of forest ecosystem management. The course comprises a varied mixture of lectures, fieldwork, and group workshops for real problem solving. The theoretical part of the program (the lectures) is made up of two parts: (i) Environmental issues in forestry; and (ii) Silviculture as science, art and practice in changing environmental and socio-economic conditions. During the field work students will get insights of how to measure/evaluate the main spatial and functional characteristics of forest stands. The real problem solving workshops will let the students discus varies environmental issues in forestry.
The course is particularly suitable for PhD students from specialties 02.22.01 "Ecology and ecosystem protection" and 04.04.03 "Forestry (including Dendrology)". It may also be of interest to PhD students working on the issues of nature protection and biodiversity within other fields of study.
Тема 5.1.19. БИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ И/ИЛИ МОНИТОРИНГ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНОOБРАЗИЕ
BIOLOGICAL MONITORING AND/OR MONITORING OF BIOLOGICAL DIVERSITY
This course may also be held in English, upon request.
Лектор:
проф. д-р Йордан УЗУНОВ
prof. Yordan UZUNOV, PhD
Тел. (+359 2) 871 71 95 или/or +359 882 263 218 (mobile)
E-mail: uzunov@ecolab.bas.bg, uzunesku@abv.bg
Хорариум:
30 часа.
Анотация:
Обсъждат се ролята и мястото на мониторинга като същностен елемент на управленския процес, вкл. на околната среда. Основните дейности включват прогнозиране и планиране, осигуряване (финансово, материално-техническо, кадрово), контролиране, мониторинг и докладване. Дефинира се мониторингът като независима и обективна дейност, осигуряваща обратната връзка в процеса на управление. Обсъждат се различията между контрола и мониторинга, сравнени с други оценъчни дейности като изследване, проучване, обследване, обслужване и друго специфично измерване или регистрация на компонентите и факторите на околната среда, в частност на биологичното разнообразие, разработвани за оперативни цели. Дефинира се биологичният мониторинг като системна регистрация на биотичните отговори на живите системи спрямо външни въздействия (импакти) с цел осигуряване на регулярни данни за контрола и оценяването на качествата на околната среда, сравнявани с референтни и/или стандартни данни, представени на всички равнища на организация на живота – от молекулярното до екосистемното. Както всяка мониторингова система, и тази за биомониторинга на околната среда се изгражда върху няколко общи фундаментални принципа. Обсъждат се трите основни групи методи, които се прилагат, свързани с видовото, ценотичното и екосистемното (хабитатното) равнища на организация на живото. Освен двете основни групи оценки, представяни чрез интеграл (резултат) или диференциал (скорост) на процесите (биологичните, екологичните), има и трета група методи/оценки, които не боравят с числени стойности, но имат важно значение за регистрация и докладване на процеси и явления в живата природа.
От гледище на мониторинга на биоразнообразието, отношенията са като тези между обекта и субекта и зависят от целите на мониторинга: оценяване на състоянието на средата чрез биотичните отговори или на състоянието на самите видове/популации и съответно – на местообитанията и екосистемите. За тази цел се обсъжда се и приложението на различни типове биотични отговори (биоиндикатори, биомонитори, биосензори, биоакумулатори)
Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 02.22.01 Екология и опазване на екосистемите, 01.06.02 Зоология, 01.06.03 Ботаника, 01.06.11 Хидробиология, 01.06.14 Ентомология, 01.06.19 Паразитология и хелминтология и 01.06.24 Микология. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на биоразнообразието и опазването на природата в рамките на други научни специалности (микробиология, молекулярна биология, генетика, лесовъдство и др.).
Annotation:
The position and role of the monitoring as a substantial element within the management process, including of the environment, is discussed in this lecture course. The basic steps/activities include: forecasting and planning; regulating; provisioning (financial, material, technical, staffing); controlling, monitoring and reporting. The importance of the monitoring as an independent and objective activity which provides feedback in managerial process is defined. Differences between "control" and "monitoring" are under discussion in comparison with other assessment activities such as study, investigation, survey, surveillance, observation and other specific measurements (evaluations, assessments) designed for operational purposes. Biological monitoring represents the systematic registration of the biotic responses of living systems to external impacts. The purpose of the biomonitoring is to provide regular data with the intent to use this information in quality control programs when comparing the results obtained with reference and/or standard values, for instance, biological assessment, of the state of the environment and its components as represented at all levels of organization of the life. As each monitoring system, this one of the bio-monitoring is built up also on several common fundaments. Three main groups of methods are commonly used for biomonitoring and bio-assessments; these are species-related methods; community-related methods; and habitat-related methods. Besides two main groups of evaluations represented as an integral (result) of differential (rate) of bio-/ecological processes, there is a third group of methods/evaluations which don’t deal with numerical values but have importance for registration and reporting for processes and phenomena in the living nature.
In terms of monitoring the biodiversity, the relation is likely between an object and a subject: it depends on the aims of monitoring - assessing the state of the environment by means of biological responses or the state/health of the species/populations and/or habitats. For this purpose application of several types of biotic responses (bio-indicators, bio-monitors, biosensors, bioaccumulators) is also under discussion.
The lecture course could be suitable for upgrading knowledge of PhD students of the specialties such as 2:22:01 Ecology and conservation of ecosystems, 01:06:02 Zoology, 1:06:03 Botany, 1:06:11 Hydrobiology, 01:06:14 Entomology, 1:06:19 Parasitology & Helminthology. It may also be of interest to graduate students who are working on the problems of nature conservation and biodiversity within other scientific disciplines (mycology, microbiology, molecular biology, genetics, forestry, geography, agronomy, etc.).
Тема 5.1.20. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ (ГИС) В ЕКОЛОГИЯТА И БИОГЕОГРАФИЯТА
APPLICATION OF GEOGRAPHIC INFORMATION SYSTEMS (GIS) IN ECOLOGY AND BIOGEOGRAPHY
Лектор:
Проф. д-р Васил Попов
Vasil Popov, prof. PhD.
Тел. 988 5115/727
E-mail: vasilvpopov@gmail.com
Хорариум:
30 часа.
Анотация:
Защо индивидите на даден вид се срещат в едни райони, а липсват в други. Това е един от най-често задаваните въпроси в екологията и в биогеографията. Той е един от най-важните в природозащитата. Освен това ареалите са твърде динамични и имат вътрешна структура, както и значителна пространствена изменчивост по отношение на обилието на индивидите. От това следва, че количественото представяне на границите на ареала и неговата вътрешна структура е сложен екологичен, статистически и практически проблем. Прилагането на характерния за съвременната екология количествен подход допринася за получаване на важни резултати по опазване на видовете по отношение на взимане на управленски и политически решения, планиране на консервационните дейности, оценка на потенциалното влияние на климатичните промени, оценка на влиянието на загубата на местообитания и др. Решаването на тези, както и на много други подобни въпроси, определя необходимостта от инструменти, който да позволяват получаването на подробни карти за разпространението на видовете, да отчита влиянието на различни екологични променливи за това, да оценява пространствените аспекти на човешкото въздействие, да позволява количествен анализ на ролята на структурата на ландшафта за успешното съществуване на видовете под формата на жизнени метапопулации, определяне наличието и локализацията на миграционни коридори и барирери и т. н. Тези, а и много други въпроси могат да бъдат решени с компютърно базирани подходи, методи и инструменти, които в своята съвкупност представляват Географски Информационни Системи. Три са основните компоненти на ГИС: база данни, карти и модели. Всяко съвременно количествено екологично изследване, до голяма степен се опира именно на тези компоненти. Това прави ГИС естествена информационна среда за съвременните пространствени екологични изследвания. Курсът с хорариум от 30 часа (лекции и семинари) предлага запознаване с общите харастеристики на ГИС, практични умения за работа с програми (ARCGIS; QGIS; GRASS; SAGA; R/dismo, raster, rgdal; DIVA, Biomapper и др.): създаване на векторни карти, георефериране, обработка на сателитни изображения; пространствени анализи, основани на растери - корелации, анализ на главните компоненти, клъстериране и др. Специален акцент е поставен върху прогностичното моделиране на разпространението на организмите на основата на статистически корелативни модели. Широко се разглежда възможността на ГИС за извеждане на разнообразни характеристики на земната повърхност, които потенциално биха могли да влияят върху разпространението на организмите и начините за оценка на това влияние.
Annotation:
Why individuals of a species occur in some areas but are missing in others? This is one of the most frequently asked questions in ecology and biogeography. It is one of the most important ones in nature conservation too. In addition, the species' range is very dynamic and have an internal structure as well as significant spatial variability with regard to the abundance of individuals. It follows that the quantitative representation of the boundaries of the range and its internal structure is a complex ecological, statistical, and practical problem. The application of the quantitative approach characteristic of the modern ecology contributes to the achievement of significant species conservation results in terms of management and policy decisions, planning of conservation activities, assessment of the potential impacts of climate change, assessment of the impact of habitat loss, etc. The solution of these and many other similar issues sets out the need for tools to enable the detailed distribution of species to be mapped, to take into account the impact of different environmental variables, to assess the spatial aspects of human impact, to allow for quantitative analysis of the role of the landscape structure for the successful existence of species in the form of viable metapopulations, determination of the presence and localization of migration corridors and barriers, etc. These and many other issues can be solved with computer-based approaches, methods, and tools, which in their complexity represent Geographic Information Systems. Three are the main components of GIS: database, maps, and models. Any modern quantitative environmental research is mostly based on these components. This makes GIS a natural information environment for current spatial ecological research. The 30-hour course (lectures and seminars) offers an introduction to the general features of GIS, practical skills for working with programs (ArcGIS, QGIS, GRASS, SAGA, DIVA, Biomapper, etc.), vector map creation, georeference, image processing; raster-based spatial analyzes - correlations, principal component analysis, clustering, and more. Particular emphasis is placed on the prognostic modeling of the distribution of organisms based on correlative models (Species Distribution Modeling, SDM). The possibility of GIS to derive a variety of land surface characteristics that could potentially influence the distribution of organisms and ways of assessing thеir impact will also be considered.
Тема 5.1.21. СВЕТЛИННА МИКРОСКОПИЯ И ФОТОМИКРОГРАФИЯ
LIGHT MICROSCOPY AND PHOTOMICROGRAPHY
Лектори:
проф. д-р Снежана Грозева
Тел. 0888 673 619
E-mail: sngrov@gmail.com
и
гл. ас. д-р Боян Златков
E-mail: bzlatkov@gmail.com
Хорариум:
15 часа лекции, 15 часа упражнения
Анотация:
Курсът има за цел да запознае докторантите в детайли с основните принципи на работа на светлинния микроскоп и практически умения при ползването му. Разглежда се устройството на различните оптични и механични модули в стандартен светлинен микроскоп: обективи, окуляри, кондензори, осветители. Докторантите се запознават и с някои специални микроскопски техники: фазов и диференциално-интерферентен контраст, поляризирана светлина, флуоресцентна и конфокална микроскопия. Разглежда се устройството на различни видове стереомикроскопи. Отделя се специално внимание на ползването на основните типове дигитални камери и на някои специфики на дигиталните снимки, включително обработката им с цел подготовка на научна илюстрация, както и на рисуване на обекти чрез камера луцида.
Annotation:
Main objective of the lecture course are the basic principles of operation of the optical microscope and practical skills in its use. Various optical and mechanical components in a standard optical microscope are considered: objectives, eyepieces, condensers, illuminators. The students are introduced to some special microscopic techniques: phase contrast, differential interference contrast, polarized light, fluorescence and confocal microscopy. Different designs of stereomicroscopes are presented. Particular attention is paid to the use of main types of digital cameras and to some of the specifics of digital photographs, including their processing for production of scientific illustration, as well as drawing of objects through camera lucida.
Съдържание
5.2. - ИНСТИТУТ ЗА ГОРАТА
София 1756, Бул. "Кл. Охридски" 132
Тема 5.2.1. УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Лектор:
Доц. д-р Груд Диков Попов
Assoc. Prof. Grud Popov, Ph.D.
Тел. 962 0442 (служебен); GSM 0887 311 507
E-mail: gr_popov@abv.bg
Хорариум:
20 часа лекции, 10 часа практика
Анотация:
Горите на България са една трета от нейната територия. Те формират най-сложните екосистеми на природата и са жизнено важни за нейното съществуване. Затова световната общественост е сериозно обезпокоена от нивото на деградация на горите и влошаване на техните екологични функции, както и от пренебрегването на правата на населението, чийто живот пряко зависи от гората. Курсът по "Устойчиво управление на горите в България" разглежда съвременните концепции за използване на лесовъдски системи, които целят при относително устойчиво състояние на обществото постигане на баланс с ресурсите и околната среда. Лекционният материал дава познания за съвременните лесовъдски виждания за устойчиво поддържане и управление на горските екосистеми в условията на променяща се среда в сфератата на лесовъдство, екология, горска политика, икономика, фитопатология и ентомология. Курсът е предназначен за специалисти в областта на горското стопанство, екологията и опазването на околната среда.
Програма
Тема 5.2.2. БИОМЕТРИЧНИ МОДЕЛИ ЗА ГОРСКО-ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ И СЪОБЩЕСТВА
BIOMETRIC MODELS OF FOREST TREE SPECIES AND COMMUNITIES
Лектор:
Доц. д-р Татяна Василева Станкова
Assoc. Prof. Dr. Tatiana Vassileva Stankova
Тел. +359-2-962 0447 (служебен); GSM +359 896 080 140
E-mail: tatianastankova@yahoo.com, tatianastankova@gmail.com
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът запознава с теоретичните основи на математическите модели за горско-дървесните видове и съобщества и проследява процеса на разработване на биометричния модел. Дава се информация за основни групи математически функции и подхода за аналитично изследване на свойствата им, правещи ги пригодни за моделиране на природни обекти и процеси. Представят се фундаментални зависимости, свързани с дървесната алометрия и растежа на дърветата и насажденията. Разглеждат се основните етапи в разработването на биометричния модел, включващи неговото извеждане, верифициране и валидиране. Курсът завършва с упражнение за прилагане на наученото чрез разработване на конкретен биометричен модел.
Курсът "Биометрични модели за горско-дървесните видове и съобщества" е предназначен за докторанти в областта на горско-стопанската наука и биологията, за които темата представлява интерес и които желаят да придобият основни умения в областта на моделирането на природни обекти и процеси. За улеснение на обучаваните е приложен речник на някои основни понятия, използвани по време на курса и нужни за разбирането му.
Аnnotation:
The course introduces the theoretical foundations of the mathematical models for forest tree species and communities and traces the process of biometric model development. Information is provided on principal groups of mathematical functions and the approach to analyze their properties, making them suitable for modeling of natural entities and processes. Fundamental relationships associated with tree and stand allometry and growth are presented. The main stages of development of a biometric model, including its derivation, verification and validation, are scrutinized. The course ends with an exercise to apply the lessons learned by developing a specific biometric model.
The course "Biometric models of forest tree species and communities" is intended for PhD students in the field of forest science and biology, for which the topic is of interest and who wish to acquire basic skills in the field of modeling of natural entities and processes. A glossary of some basic terms used during the course and needed to understand it is offered to facilitate learners.
Информация за курса
Тема 5.2.3. ЗАЩИТА НА ГОРИТЕ ОТ НАСЕКОМНИ ВРЕДИТЕЛИ И ПАТОГЕНИ
FORESTS PROTECTION AGAINST INSECT PESTS AND PATHOGENS
Лектори:
чл.-кор. дн Пламен Борисов Мирчев
Prof. Plamen Borisov Mirchev, DSc
Тел. 02 962 0447 (служебен); Мобилен: 0889 166 722
E-mail: plmirchev@hotmail.com
проф. дн Георги Цветков Георгиев
Prof. Georgi Tsvetkov Georgiev, DSc
Тел. 02 962 0447 (служебен); Мобилен: 0888 062 364
E-mail: ggeorgiev.fri@gmail.com
доц. д-р Маргарита Илиева Георгиева
Assoc. Prof. Margarita Ilieva Georgieva, PhD
Тел. 962 0447 (служебен); Мобилен: 0878 230 174
E-mail: margaritageorgiev@gmail.com
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът "Защита на горите от насекомни вредители и патогени" включва обучение по горска ентомология, фитопатология и борба срещу насекомни вредители и патогени. Подготвени са лекции за икономически значими местни фитофаги и болести в иглолистните и широколистни горски екосистеми, наскоро проникнали инвазивни видове и биологична борба срещу най-деструктивните вредители и патогени. Предвидени са и теренни упражнения за идентификация на яйца, ларви, какавиди и имаго на насекомни вредители, типове на повреди и симптоми на заболявания по растенията гостоприемници. Курсът е предназначен за докторанти в областта на горскостопанската наука, биологията, биологичното разнообразие и защитата на горите.
Аnnotation:
The course ‘Forests protection against insect pests and pathogens’ includes training in forest entomology, phytopathology and control of insect pests and pathogens. The lectures are focused on economically important native insect pests and diseases in coniferous and deciduous forest ecosystems, recently penetrated invasive species and biological control of the most destructive pests and pathogens. Field studies are provided to identify eggs, larvae, pupae and imago of insect pests, types of damages and symptoms of diseases on the host plants. The course is designed for PhD students in the field of forest science, biology, biodiversity and forest protection.
Програма/Curriculum
Тема 5.2.4. УСТРОЙСТВО НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ
INVENTORY AND PLANNING OF FOREST LAND
Лектор:
проф. дсн Христо Цаков
Prof. Hristo Tsakov, DSc
Тел. 02 962 0447 (служебен); GSM 0888 649481
E-mail: hristotsakovbg@abv.bg
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Дългият производствен период е наложил определен ред и организация в устройството на горите. Необходимите познания в тази област се отнасят до целите на горското стопанство и средствата за тяхното осъществяване (нормативно-справочна база), за многофункционалност, устойчивост на териториите (ГФ) и основите за бъдеща организация за работа (областни и горскостопански планове) и добри европейски практики. Програмният материал по лекционния курс "Устройство на горски територии" дава на докторантите необходимите знания и законови положения за горските територии, за особеностите на горско-растителните области, свързани с вертикалната зоналност и видово разнообразие на растителността. Изучават се принципите за екологично управление на горските комплекси за повишаване на биопродуктивността и стабилизиращите параметри на дендроценозите. Методите за определяне на обема, прираста и сортиментите на отделните дървета и дървостои подпомагат практическите умения на обучаваните. Разглеждат се разликите на ползване при извеждане на сечите и способите за кубиране на отсечени и растящи дървета.
Аnnotation:
The long production period associated with forests growing, has implied a certain order and organization in their structure. The necessary knowledge in this area relates to the goals of forest sector and the means of their implementation (regulatory and reference base), multifunctionality, sustainability of the territories and foundations for a future work organization (regional and forest state plans) as well as good European practices.
The program of course ’Inventory and planning of forest land’ will give to PhD students the necessary knowledge and the legal positions of forest lands, the specifics of the forest-vegetation areas related to the altitude distribution and plant species diversity. The principles for ecological management of forest complexes to increasing the bio-productivity and stabilizing the parameters of dendrocenoses will be studied. Methods of volume prediction, growth and variety between individual trees and forests will support the practical skills of the trainees. Differences in felling, methods of calipering the laying stems and forest stand are examined.
Програма/Curriculum
Тема 5.2.6. ПАРИЧНИ ОЦЕНКИ НА ЗЕМИ И ГОРИ
MONETARY VALUATION IN LANDS AND FORESTRY
Лектор:
доц. д-р Ивайло Иванов Марков
Assoc. Prof. Ivailo Ivanov Markoff, PhD
Тел./Phone 02 962 0447 (служебен/office); GSM 08887 74 27 64
E-mail: imarkoff@abv.bg
Хорариум/Duration:
30 учебни часа/30 hours
Анотация:
Всички дейности и процеси в горите имат финансови последици. Широк кръг специалисти от практиката и изследователи се нуждаят да имат разбиране за финансовата страна на горите и горското стопанство, понеже финансово необоснованите решения не се изпълняват. Курсът запознава с теоретичните основи и практичните методи за оценяване на имущества и дейности в горите. Въвеждат се основните понятия и зависимости и се разглежда реализацията им в конкретната предметна област, която се характеризира с неравномерно разпределение на приходите и разходите във времето и извънредно дълги производствени периоди. Курсът завършва с упражнение за разработване на оценъчна задача.
Курсът е предназначен за докторанти и изследователи, основно в областта на горско-стопанската наука и биологията. За улеснение на обучаваните е препоръчана литература и е приложен речник на термините.
Аnnotation:
All activities and processes in the forests have a financial aspect. Many decision makers and scientists need to understand the financial aspect of forests and forestry or at least to have an idea of it. The impact of finance on biological and technical decisions is given by the principle that decisions without funding are not implemented.
The course presents the basic financial theory as well as the practical methods of appraisal of assets and activities. The fundamental definitions and relationships are introduced together with their realization in the special field of forestry which is marked with an uneven distribution of cash flows in time and enormously long production periods. As an exercise an appraisal is made.
The course should be useful for PhD-students and researchers in forestry and biology. Literature is recommended and a glossary of necessary English and German terms of forestry and economy is given.
Програма/Curriculum
Тема 5.2.7. ЕКОЛОГИЯ НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ЕКОСИСТЕМИ
ECOLOGY OF URBAN ECOSYSTEMS
Лектори:
Проф. д-р Миглена Кирчева Жиянски
Prof. Dr Miglena Kircheva Zhiyanski
Тел./Phone: 962 0447 (служебен/office); Мобилен: 0887 629 8118
E-mail: miglena.zhiyanski@bas.bg
Проф. дн Сотир Глушков
Prof. DSc Sotir Glushkov
Тел./Phone: 962 0447 (служебен/office); Мобилен: 0896 60 41 45
E-mail: sotirgluschkov@abv.bg
Хорариум/Duration:
30 учебни часа/30 hours
Анотация:
Курсът е насочен към докторанти в областта на екологията, горскостопанската наука, географията и ландшафтната архитектура, които се обучават в институти на БАН и ВУЗ. Подготвените лекции включват специализирана информация за социално-икономическите и екологични проблеми на урбанизираните райони, съвременните методи и подходи за решаване на научно-изследователски задачи, свързани със селищната екология, състоянието и поддържането на зелената инфраструктура и оценка на екосистемните услуги, които те предоставят. Предвидено е провеждане на практикум на терен за оценка на индикаторите за състоянието на зелените зони и за технологични подходи при поддържането на дървесната и храстова растителност. Ще бъдат формирани нови знания за структурата и функционирането на зелената инфраструктура в урбанизираните екосистеми, в контекста на предоставяне на екосистемни услуги. Придобити знания за подходите и методите при оценка на състоянието и възможностите за поддържане на зелените зони.
Аnnotation:
The course is oriented to PhD students with interests in ecology, forestry, geography and landscape architecture, from the institutes of Bulgarian Academy of Sciences and Institutions of Higher Education. The lectures prepared include specialized information about socio-economic and ecological problems of urban regions, modern methods and approaches in solving scientific and research tasks dealing with urban ecology, urban green spaces condition and assessment of ecosystem services supply. The practical exercises are directed to gaining knew skills in assessing the indicators for state of urban green spaces and technological aspects in maintaining tree and shrub vegetation.
New knowledge for structure and functioning of urban ecosystems in the context of ecosystem services concept will be formed. Improved knowledge and skills for approaches and methods for assessment of condition and opportunities for maintenance of green zones will be generated.
Програма/Curriculum
5.3. - ИНСТИТУТ ПО ФИЗИОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА
И ГЕНЕТИКА
Тема 5.3.1. АСПЕКТИ НА ГЕНОМНАТА НЕСТАБИЛНОСТ ПРИ ЕУКАРИОТИТЕ
ASPECTS OF GENOMIC INSTABILITY IN EUKARYOTES
Лектор:
Проф. д-р Любомир Стоилов
Prof. Lyubomir Stoilov, PhD
Тел.: 0884616740
E-mail:molgen@bas.bg
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Индуцираната генетична нестабилност при еукариотните организми има различни проявления, свързани много често с повишена индукция на точкови мутации и хромозомни повреди. Високата честота на клетките, проявяващи индуцирана генетична нестабилност след стресови въздействия и продължителността на този процес показва, че нестабилността не е само отговор на остатъчни повреди в ДНК или мутации в специфични гени. Един вероятен механизъм е свързан с промени в повечето от засегнатите клетки, изразяващи се в епигенетични изменения на генната експресия или верижни реакции от хромозомни преустройства. Изучаването на механизмите, отговорни за тези процеси, заедно с тези, отговорни за репарацията на ДНК, е от съществено значение за разширяване на познанията върху последствията от въздействията с йонизираща радиация или химически мутагени.
Аnnotation:
Induced genetic instability is manifested in multiple ways, including an increased rate of point mutations and chromosome damage. The high percentage of cells that develop induced genetic instability after exposure to stress, and the prolonged period over which the instability occurs, indicates that the instability is not only in response to residual damage in the DNA or mutations in specific genes. Instead, changes affecting most of the exposed cells, such as epigenetic alterations in gene expression or chain reactions of chromosome rearrangements, are also likely explanation. Learning more about the mechanisms involved in this process, together with those responsible for DNA repair, is essential for understanding the consequences of exposure of cells to ionizing radiation or chemical agents.
Тема 5.3.3. БИОТЕХНОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА
PLANT BIOTECHNOLOGY
Лектори:
Доц. д-р Георгина Костуркова
Assoc. Prof. Georgina Kosturkova, PhD
E-mail: gkosturkova@yahoo.com
и
Гл. ас. д-р Красимира Ташева
Assist. Prof. Krasimira Tasheva, PhD
Tел.: 979 2624; 979 3675
E-mail: krasitasheva@abv.bg
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът е предназначен за широк кръг специалисти (студенти, дипломанти, докторанти), работещи в областта на растителните науки. Курсът дава основни познания за култивирането in vitro и биотехнологията при растенията. Способността на изолираните растителни клетки да се диференцират до образуване на цели растения лежи в основата на биотехнологията. In vitro техниките и манипулациите са вече широко използвани. Микроразмножаването е доходоносна индустрия. Реконструкцията на растителния геном чрез сомаклонално вариране, мутагенезис, соматична хибридизация (сливане на протопласти) и/или генетична трансформация води до получаване нови форми с ценни стопански качества (напр. устойчивост на болести, засушаване и др.) което обогатява генфонда. Чрез биотрансформация и моделирането на експресията на гените се постига по-добра продукция на ценни метаболити и синтез на специфични вещества важни за индустрията (фармацевтична, хранително-вкусова, химична и др.) и за опазване на природата.
Аnnotation:
The course is intended towards a wide range of specialists (students, graduates, PhD students) working in the field of plant sciences. The course provides basic knowledge on in vitro cultivation and plant biotechnology. The ability of isolated plant cells to differentiate and form whole plants is the basis of plant biotechnology. In vitro techniques and manipulations are already widely used in contemporary practice. Micropropagation is a profitable industry. Reconstruction of the plant genome by somaclonal variation, mutagenesis, somatic hybridization (fusion of protoplasts) and/or genetic transformation provides new forms with valuable economical qualities (e.g. disease resistance, drought, etc.) which enrich the gene pool. The biotransformation reaction and modeling of gene expression are used for higher production of valuable metabolites, synthesis of specific substances important for the industries (pharmaceutical, food, chemical, etc.), as well as for environmental protection.
Тема 5.3.6. ПРИРОДНИ И СИНТЕТИЧНИ РАСТЕЖНИ РЕГУЛАТОРИ
NATURAL AND SYNTHETIC PLANT GROWTH REGULATORS
Лектори:
Доц. д-р Искрен Сергиев
Assoc. Prof. Iskren Sergiev, PhD
Тел. 979 26 98
E-mail:iskren@bio21.bas.bg
и
Доц. д-р Десислава Тодорова
Assoc. Prof. Dessislava Todorova, PhD
E-mail:dessita@bio21.bas.bg
Хорариум:
20 часа лекции и 10 практически занятия
Анотация:
Лекция 1. Природни растежни регулатори – фитохормони и полиамини.
Лектори: доц. д-р Искрен Сергиев; доц. д-р Десислава Тодорова
Целта на лекцията е да представи актуални знания за ролята, разпространението и метаболизма на основните класове растителни хормони - цитокинини, ауксини, гиберелини, абсцисиева киселина, етилен и растежните регулатори полиамини.
Лекция 2. Синтетични растежни регулатори. Възможности за приложение.
Лектори: доц. д-р Искрен Сергиев; доц. д-р Десислава Тодорова
Целта на лекцията е да запознае докторантите с разнообразието от синтетични аналози на фитохормоните, както и да представи някои възможности за тяхното приложение в практиката.
Практически курс. Oпределяне на съдържанието на полиамини в растителни проби.
Annotation:
Lecture 1. Natural plant growth regulators – phytohormones and polyamines.
Lecture 2. Synthetic plant growth regulators. Possibilities for practical application.
The aim of the lectures is to provide information about the role, distribution and metabolism of the major classes plant hormones - cytokinins, auxins, gibberellins, abscisic acid, ethylene, and the plant growth regulators polyamines. The students will be acquainted also with the variety of synthetic plant growth regulators and some of the possibilities for their practical application. Practical procedure for determination of polyamine content in plant samples will be demonstrated.
Practicum course. Determination of polyamine content in plant samples.
Тема 5.3.8. ВОДОРАСЛИТЕ В НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И БИОТЕХНОЛОГИЯТА
ALGAE IN RESEARCH AND BIOTECHNOLOGY
Лектор:
Доц. д-р Пламен Пиларски
Assoc. Prof.Plamen Pilarski, PhD
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Водораслите са първичният производител на органично вещество във водните басейни, както и на кислород.
Те са в началото на хранителните вериги и са в основата на поддържането на чистота и устойчиво екологично равновесие във водоемите.
Биомасата им е източник на много вещества, които са ценни суровини за фармацевтичната, хранителна и фуражна промишленост.
Естествените хранителни вериги, от които са част, с успех могат да се подражават в изкуствени условия.
Водораслите често биват подходящ предмет при изучаването на физиологични и биохимични процеси, а понякога са единствено възможни за целта.
В някои случаи самото присъствие на водорасли е нежелано, в други могат да бъдат източници и на силно отровни вещества.
Изучаването на водораслите в природата и отглеждането им за стопански цели предполага задълбочени знания в областта на биологията и химията, както и прилагане на редица физико-математически умения.
В курса се обръща внимание на връзката между физични условия и физиологично състояние на водораслите в природата и биотехнологията.
Целта на курса е да се запознаят докторантите с особеностите на научните изследвания свързани с водорасли и възможностите за отглеждане и стопанско приложение.
За предпочитане е участниците в курса да имат поне една от степените "магистър" или "бакалавър" от областта на биологията или химията.
Тема 5.3.9. ФОТОСИНТЕЗА В УСЛОВИЯТА НА ПРОМЕНЯЩАТА СЕ ОКОЛНА СРЕДА – ФИЗИОЛОГИЧНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ПОДХОДИ
PHOTOSYNTHESIS IN A CHANGING ENVIRONMENT – A PHYSIOLOGICAL AND ECOLOGICAL APPROACHES
Лектор:
Проф. д-р Виолета Великова
Prof. Violeta Velikova, PhD
Тел. 02-979-2683
E-mail:violeta.velikova@gmail.com
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Фотосинтезата е един от най-важните процеси на планетата, който основно осигурява първичното производство на храни на Земята. Като силно динамичен процес, точното разбиране как фотосинтезата реагира на промените в околната среда е от решаващо значение за прогнозиране на реакциите, както на отделното растение, така и на цялата екосистема в условията на нарастваща концентрация на СО2 във въздуха, повишаване на температурата и все по-честите екстремни ситуации на влага (засушаване или преовлажняване) и хранителни елементи в почвата. Освен това фотосинтетичните изследвания са изключително важни при създаването на нови сортове, подходящи за отглеждане в условията на динамично променящата се околна среда, растения с висока продуктивност и качество.
Курсът дава основа за съвременното разбиране за регулацията на фотосинтезата под влияние на промените в околната среда. Разглеждат се структурните и функционални аспекти на фотосинтетичния апарат в рамките на отговора на растенията към различни климатични фактори; особено внимание се отделя на светлинните реакции на фотосинтезата, метаболитната регулация, и фотосинтетичния газообмен. За изясняване на взаимодействията фотосинтеза х околна среда е развит подходът за фенотипиране на динамично променящите се характеристики на растенията.
Курсът е предназначен за напреднали специализанти, докторанти и широк кръг от изследователи с интереси в областта на екологията на фотосинтезата, продуктивността и биоразнообразието на растенията.
Annotation:
Photosynthesis is one of the most important processes that overwhelmingly supports the Earth’s primary production. Being a highly dynamic process, the precise understanding of how photosynthesis responds to environmental changes is crucial to predict how single plants and entire agro- or ecosystems will be affected in a scenario of rising CO2, rising temperature, and large disturbances in water and nutrient cycles. Finally, photosynthesis studies are the cornerstone for the development of new crops better suited for novel purposes, primarily high yield for biomass.
The course provides a base on how photosynthesis may be influenced by environmental changes. Structural and functional aspects of the photosynthetic apparatus are examined in the context of responses to environmental stimuli; particular attention is given to the processing of light energy by thylakoids, metabolic regulation, gas exchange. To better understand photosynthesis x environment interactions a concepts for phenotyping of dynamic plant traits is developed.
The aim of the course is to introduce to advanced graduate students, PhD students and wide range of scientists with research interests in environmental effects on photosynthesis, plant productivity and biodiversity.
Тема 5.3.10. МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА РАСТИТЕЛНИ БЕЛТЪЦИ. ПРОТЕОМЕН АНАЛИЗ
Лектор:
доц. д-р Л. Симова
Тел. 02 9799 2677
E-mail:lsimova@mail.bg
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът е предназначен за широк кръг слушатели - студенти, дипломанти, докторанти и специалисти, работещи в областта на растителните науки (биолози, биохимици, биотехнолози, агрономи), и дава добра методическа основа за практическата им работа с растителни белтъци. Представят се както класически биохимични методи за анализ на отделни белтъци, така и съвременни системни подходи като протеомен анализ.
Курсът се състои от две части. В първата критически са разгледани основни методи за извличане, фракциониране, количествено определяне, белязване, електрофоретично разделяне на белтъци, имунохимични техники за идентифициране и количествен анализ на белтъци, като се акцентира върху особеностите при работа с растителен материал. Във втората част се дават основни познания за протеомиката, като се проследява целия ход на анализа от подготовката на растителните проби, техниките на разделяне (двумерна електрофореза/течна хроматография), анализ и обработка на данните, мас-спектрометрична идентификация на белтъци (PMF, MS/MS, de novo секвениране), анализ на пост-транслационни модификации (фосфорилиране, гликозилиране), количествен анализ, стандартите, приети в протеомиката, приложения на протеомния анализ в растителните науки.
Независимо от своята насоченост към растенията (основно към докторанти от специалности Биохимия и Физиология на растенията), курсът разглежда принципни положения в анализите на белтъци и би бил от полза и за други специалисти, проявяващи интерес към протеомиката.
Курс, програма, литература
Annotation:
5.4. - НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ (АСЗ)
Тема 5.4.1. НАСЕКОМИ – ТАКСОНИ, ЕВОЛЮЦИЯ И СТРУКТУРИ
INSECTA – TAXA, EVOLUTION AND STRUCTURES
Лектор:
проф. д-р Здравко Хубенов
Zdravko Hubenov, prof. PhD.
Тел. 988 51 15/ 616
E-mail:
Хорариум:
20 учебни часа
Анотация:
Курсът е предназначен за докторанти по специалностите ентомология, зоология, екология и опазване на околната среда. Той ще може да се посещава от докторанти в областта на горското и селското стопанство, животновъдството, ветеринарната и хуманната медицина, а също и от студенти биолози с бакалавърска степен, подготвящи магистратура по специалности, свързани с ентомологията.
Целта на курса е надграждане на придобитите по време на следването теоретични знания. Той запознава слушателите с общите закономерности на произхода, ранната еволюция, филогенията, обема на хексаподите и ролята им в палеоекосистемите, както и с историческото развитие, темповете на еволюция, коеволюция и произход на основните групи на-секоми и някои уникални структури. Разглеждат се редица въпроси, на които в учебните заведения не се отделя достатъчно внимание.
Необходимо е слушателите да са преминали университетски курсове по зоология на безгръбначните животни и етомология или поне общ курс по ентомология във висше учебно заведение.
Тема 5.4.2. БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ – СТРУКТУРИ И ФУНКЦИИ
INVERTEBRATES – STRUCTURES AND FUNCTIONS
Лектор:
проф. д-р Здравко Хубенов
Zdravko Hubenov, prof. PhD.
Тел. 988 51 15/616
E-mail:
Хорариум:
20 учебни часа
Анотация:
Курсът е предназначен за докторанти по специалностите зоология, паразитология, ентомология, хидробиология, екология и опазване на околната среда. Той ще може да се посещава от докторанти в областта на горското и ловното стопанство, ветеринарната медицина и от студенти биолози с бакалавърска степен, подготвящи магистратура по специалности, свързани със зоологията.
Целта на курса е надграждане на придобитите по време на следването теоретични знания по сравнителна анатомия, еволюционна история, филогения и проблеми на съвременната естествена класификация на животните. Акцентира се върху историческото развитие, темповете на еволюция, коеволюция и произход на животинските групи, които имат основно значение в екосистемите на умерените ширини или са важни в теоретичноеволюционен план. Разглеждат се и редица малко познати, новоустановени или спорни във филогенетично отношение групи безгръбначни животни, на които в учебните заведения не се отделя достатъчно внимание.
Необходимо е слушателите да са преминали университетски курсове по цитология, хистология, ембриология и зоология на безгръбначните животни или поне общ курс по зоология във висше учебно заведение.